Моето опознаване на китайската култура

За мен миналото лято беше по-различно от останалите. Тогава се записах на курс по английски език, като любопитното беше, че курсистите не бяха само от български произход. Сред тях имаше и една китайка на име Бей Лей. А още по-интересното бе, че тя не беше дошла в България за кратко, а вече години наред живееше в страната ни заедно със семейството си. Бей Лей беше усвоила изключително добре български език и изучаваше един от най-говорените езици в света след китайски и японски. Този езиков курс се оказа истинско приключение за мен. Научих много нови неща, но наред с това имах възможността да опозная и една нова култура, при това от човек, който вече ясно беше направил разграничението между живота в Япония и този в България.

И така започна моето опознаване на една съвършено нова за мен страна заедно с нейната култура. На моменти се удивлявах, на други чутото не ми допадаше, но във всеки един случай нещата, които научих ми бяха интересни. Тя ми разказа за техния начин на живот, който се оказа далеч по-различен от това, което си бях представяла. Но несъмнено най-интересното беше, че градът (Пекин) никога не спи и това е обяснимо, като се има предвид неговата големина. Той е цветен и многолюден, едни отиват, за да свършат своите задължения, други си тръгват и така в един непрестанен водовъртеж. Не си го бях представяла така. За човек като мен, израснал в големия град, този забързан начин на живот не беше нищо ново. Но тази многолюдност ме плашеше. Всеки се е забързал, а улиците са изпълнени с безброй минувачи. Толкова много, че краят им не се вижда. Освен това никой не познаваше човека до себе си, а това ме озадачи, тъй като поне за мен е необичайно един човек да не познава търговците от кварталния магазин или своите съседи. Така ми го описа Бей Лей. Странното беше, че моят интерес към Китай не секваше. Непрестанно си задавах въпроси, част от тях препращах и към нея, отговорите ме изненадваха, на моменти дори ме стряскаха, но за мен най-интересното беше, че не опознавах страната според нейните културни забележителности, а според разказаното от един от техните сънародници. Така се информирах за начина им на живот, за традициите, които ревностно почитат, а това със сигурност няма как да бъде научено по време на екскурзионно разглеждане на страната и по-големите й градове. За мен интерес представлява душевността на хората, техният начин на живот, защото по навиците съдим най-добре за останалите, а все пак една страна е такава, каквато са нейните жители.

Но несъмнено най-голям интерес за мен бе традицията на фън шуй. Аз се възхищавах на цветовете, причудливите форми, техниката на изработване. Интересно ми беше, че целта е да се достигне до хармония, като се използват причудливи форми. Но несъмнено най-голямо впечатление ми направи фактът, че китайците уважаваха изкуството си и то беше издигнато в култ. Това показваше, че те се стремят да запазят своята национална идентичност.

Пъстра и многолика се оказа китайската култура, подобно на живота. Всички бързат на някъде, всеки представя изкуството по свой собствен и нетрадиционен начин, който смайва туристите, всичко е толкова цветно и многообразно, дори необятно за човешкото око. От думите на Бей Лей аз придобих тази представа за Китай и нейната култура. Но най-важното беше, че опознах една нова култура през погледа на човек, прекарал една част от живота си в родината, а другата - в България.

Анита Петрова Николов

София