„ От Кулата на жерава златист сбогувам се с приятеля: на запад
С ухаещите пролетни мъгли надолу към Янджоу се понася.
Отблясъкът от бялото платно в лазурното пространство се размива.
Единствено голямата река в небето продължава да се влива."
(Ли Бо, 701- 762г.)
Моят приказен месец в Китай, Шанхай
Беше средата на юли и желязната птица тъкмо бе кацнала на Шанхайското летище след многочасовия полет. В умората си почти не забелязах как се добрах до квартирата, която щях да обитавам през следващия един месец. Заспах за няколко часа, а когато се събудих вече се бе стъмнило. Станах, и по навик отворих прозореца да проветря. Мисля, че това е първият ми ясен спомен от Китай, защото отвън нахлу горещ, влажен въздух изпълнен с непознати аромати и звуци. И наистина, като в сън или приказка дърветата бяха закичени с шумни хорове от цикади огласящи сякаш целият квартал, а от въздуха като че някой бе откраднал основните съставки и ги бе заместил с шеметна смесица от всички подправки на Изтока и още толкова знайни и незнайни цветя. Най-сетне бях в Китай.
На следващата сутрин въоръжена с бутилка вода и сламената си шапка излязох да се разходя, да погледам без да си правя изводи, да закуся и да се изгубя. Да се изгубиш в Китай не е много трудно, всеки може да го постигне с минимално усилие, а и аз винаги съм смятала че когато човек не е съвсем наясно къде отива обикновено се озовава на най-прекрасни местенца, които иначе би пропуснал. Осъзнах колко голям е Шанхай не толкова от последния етаж на небостъргача Дзинмао, колкото докато в търсене на закуска вървях по една и съща улица в продължение на един час. В действителност забравяйки какво търся се бях унесла в един непознат ритъм, диктуван от всички лица, настроения и движения които ме заобикаляха. За миг бях изгубила усещането си за цялост, или по-скоро така тачената от Запада индивидуалност. Всички хора, привидно хаотично разпръснати около мен бяха сякаш обединени от някаква невидима сила, силата на единството, която се излъчваше от всеки един. По подобен начин, безцелно
скитаща, прекарах първите си няколко дни в Китай. Нарочно избягвах обичайните забележителности, бях решила да ги оставя за края на пътуването си. Искаше ми се да усетя духа на този град, на тази частица от Китай, със собствените си очи и уши, да избегна доколкото мога клиширания поглед на туристическия фотообектив. И така, някъде по средата на престоя ми в Шанхай желанието да имам свой неповторим спомен от Китай се сбъдна.
Други чужденци ми бяха разказали, че сутрин в градските паркове излизат много хора, някои играят тай-дзи, други танцуват или разхождат птиците си. Стори ми се доста интересно и още на следващия ден рано се запътих към близкия парк с намерението да погледам и снимам. Още от входа забелязах, че хората разделени на групички практикуваха своите занимания, някои пиеха чай в беседките, а по дърветата висяха окачени кафези с малки пъстри птички. Насочих се към една група възрастни жени насядали в кръг върху тревата. Всяка имаше до себе си кафез и заедно представляваха приказна картина. Тъкмо бях настроила апарата да ги снимам когато зад гърба си чух укорителен глас, който бавно и отчетливо, така че да го разбера ми каза на китайски следното:, " Защо снимаш хората без да си поискала разрешение, откъде знаеш дали искат да вземеш част от тях в тази пластмасова кутия и да я отнесеш някъде далеч? " Обърнах се стъписана и срещнах погледа на доста възрастен човек, който не беше ядосан, а по-скоро любопитен да види дали малката чужденка ще успее да отговори нещо. Първоначално изненадана от забележката измънках нещо като "Извинете, просто парка ми се струва много красив." Явно разочарован от отговора ми господин Ли Уанг, както щях да разбера по-късно, каза: " Ако нещо е красиво, достатъчно е да се вгледаш в него, а после да затвориш очи и то ще остане завинаги в паметта ти. Не се налага да го крадеш и затваряш в кутия." Добре че той говореше наистина бавно и успявах да следя мисълта му, всъщност неговите думи изцяло съвпадаха с това което бях правила в предходните седмици. Все пак реших да се защитя и му отговорих, че нищо не искам да крада, а правя снимките за да могат приятелите ми да видят къде съм била. Допълних, че аз самата предпочитам да гледам и записвам видяното. На-сетне в очите му се появи усмивка и сякаш прочел какво стои зад думите ми възрастният китаец отговори: , " Ако искаш да станеш писател трябва да идваш тук и да разговаряш с обикновените хора, а не просто да гледаш отстрани." Той беше прав. И така, през следващите две седмици всяка сутрин отивах в същия парк да пия чай с г-н Ли, запознах се с неговите приятели от парка и те ми показаха някои движения от тай-дзи. Много мили бяха разговорите с този старец - аз му разказвах за страната от която идвам, а той промени и обогати представите ми за Китай. Чак на раздяла той сподели, че е неуспял поет, за което съжаляваше и ми пожела да не се отказвам да пиша, но в крайна сметка заключи че е по-щастлив от прекрасното семейство, което е успял да създаде и бъдещето което е осигурил за децата си. Отвърнах че на цялата Земя едва ли ще се намери човек който да не се съгласи с него.
През останалото време се запознах и сприятелих с много хора, посетих уникални, незабравими места като старата част на града с градината Ююен, небостъргача Дзинмао, търговската улица Нандзин лу и разбира се, „ Перлата на Изтока", третата по височина телевизионна кула в света. Но когато се връщам в спомените си за това чудно пътуване до Китай на преден план винаги изпъква образа на възрастния китаец с благо изражение и спокоен глас , който ме изпълва с надежда, че пропастта между Запада и Изтока е изкуствено създадена и всички хора, независимо от националността и религията към която се причисляват, са изначално еднакви. Месеци по-късно, когато се връщах към спомените от Китай се убеждавах как нещо съвсем незначително на пръв поглед, една среща, един разговор са в състояние да променят нещо у човек, да отворят неподозирана вратичка в съзнанието му. Моето пътуване в Китай ми даде нов поглед върху общочовешките и собствените ми ценности, подари ми незабравими спомени и добри приятели. Благодаря.
Мария Богданова Костова
София
