Една моя история свързана с Китай

Китай – сърцето на Далечния изток – непознат , блестящ , вълнуващ, подреден , различен , с богата история , култура и модерно настояще – в очите на обикновен човек, роден и израснал на „Стария континент", неподозиращ красотата и развитието на тази толкова далечна страна.

Пътуването ми до Китай беше чиста случайност, детска мечта, която не вярвах някога да се сбъдне. Само за две седмици трябваше да прочета колкото е възможно повече, да обогатя знанията си, да уредя формалностите покрай пътуването – виза, самолет, хотел и програма за престоя. За моя радост интернет предлага богата информация и всички подробности много бързо и неочаквано лесно се уредиха.

И .... ето ме вече на борда на самолета в очакване и леко притеснение от неизвесното на цели десет хиляди километра от родния дом. Със затаен дъх минаха дългите часове полети, прекачване и дълго чакане. Очаквах да видя нещо ново, различно, до което не бях се докосвала досега – източната култура, обстановка и хора.

След около 25 часа вече бях в най - големия китайски град – Шанхай – градът на Изгряващото слънце – на който историята започва като малко рибарско градче, а в момента е двадесет милионен мегаполис, център на напредналата икономика и модернизъм. Още с кацането на самолета на летище Пудонг останах очарована от реда, чистотата и любезните хора. Бях много впечатлена от това, че някой беше помислил за всичко! Имаше упътвания, табели, стрелки , безплатни карти на града – всичко необходимо на един чужденец да може да разбере посоката и транспортните средва. За мен беше изключително вълнуващо да се кача на високоскоростния влак Маглев (на магнитно окачване), който пред очите ми вдигна 301км/ч. Само за осем минути с влака и трийсетина с метрото, вече бях в нов век, очите ми неможеха да се откъснат от небостъргачите, които стигаха буквално до небето в модерния район Пудон. Не след дълго видях и река Хуангпу, която разделя града на източна и западна част. Спиращата дъха гледка към целия град – от едната страна легендарният площад Бънд , от другата Пудон. Реката е огромна , аз не бях виждала толкова голяма плавателна река и толкова много кораби минаващи по нея. Хотелът, в който отседнах се намира на самият бряг . От деветнадесетия етаж гледката ми се стори „космическа" , невероятна! Чувствах се като птица, която от високо гледа като на длан целия град. Сред многото небостъргачи се „кипреше" и „Перлата на Ориента" – телевизионната кула символ на Шанхай и съседните небостъргачи. По-късно имах удоволствието да се кача на и най-високото съоражение, което бях виждала до момента. Все едно бях на върха на света, някаде близо до облаците.

Дойде времето и на първата разходка из града, въпреки умората от пътя нямах търпение да се потопя в атмосферата му. Голямо впечатление ми направиха тълпите хора , движението , което ми се стори доста опасно – навсякаде хвърчаха коли , мотори, велосипеди , надуваха се клаксони. Човек дори и да пресича на залено се оказа , че е застрашен от забързаните транспортни средства, които нямат никакво намерение на натиснат спирачки , дори и да има човек излязъл на пътя им. Транспортът из града се оказа много бърз и удобен – петнадесете линии на метрото могат да те отведат до всяка точка, туристическите автобуси също са добра алтернатива за човек непознаващ града.

Градината Yuyuan Garden се оказа в непосредствена близост до хотела ми. С радост се потопих в улиците на Стария град- шум, глъч, тълпи хора, туристи , фотоапарати. Продавачите подканваха хората към лъскавите си магазинчета с всевъзможни сувенири , порцелан и коприна. С всички сетива усещах , че вече наистина съм в Китай и че не сънувам. Градината с четиристотин годишна история , построена по законите на Фън Шуй породи в мен много чувства на красота, спокойствие, изящество и мъдрост, откъсната от градската глъч.

Включването на осветлението вечерта (всъшност интересното е , че към 18 часа вече се стъмва, нещо нетипично за нашия район лятно време) предизвика в мен нова вълна възхищение и очарование. Все едно гледах чудна лъскава картичка. Това чувство още повече се усили като погледнах от прозореца на стаята ми осветения град. Мигащите светлини на небостъргачите , приказните сгради на Бънд, ферията от лодки по реката.

Следващите дни постепенно успях да преодолея шока от гледките и часовата разлика и вече по-спокойно имах възможност да се насладя на престоя си в Шанхай. За първи път влязох в будистки храм - Храмът на нефритения Буда . Пищни цветове, екзотични аромати , множество божества незнайно как ми вдъхнаха прилив на душевен мир, спокойствие и хармония.

Голямо впечатление ми направи и Qibao Ancient Town. Древен град съчетал красотата и историята, уличките изпъстрени с червени фенери, магазинчетата с типични сладки. Беседки покрай реката , където човек може да отмори и да се наслади на чаша ароматен чай. И отново много туристи , камери ,търговци решени на всяка цена да продадат нещо.

Целият град е изпъстрен с цветя, цветни градини , паркове и красота. Не вярвах ,че е възможно по улиците на толкова голям мегаполис почти да не видя боклучета, а хора почистващи улиците постоянно сновяха и работеха. Китайците са решени да запазят природата, което доказват табелите за опазване, разделното събиране на боклук, транспортните средства на ток.

Поредната зашеметяваща гледка беше Народния площад – там някъде в самото сърце на Шанхай. Отново издигнати модернистични сгради , прекрасен фонтан , цветя, глъч от тичащи деца , издигнати хвърчила ... Омаяна и възторжана продължих към главната търговска улица Nanjing Road, която продължава до легендарния площад Бънд. По цялата и далжина ме грабваха лъскави магазини и молове, улични търговци ме спираха да предлагат стоките си , весело ексурзионно влакче мина покрай мен изпъстрено с весели цветове. Не можах да устоя на препълнените с интересни и необичайни сладки за мен опаковани в кутии с изгледи от Шанхай. Тълпите от хора не липсваха и тук , туристи и месни обикаляха потопени в светлините с шарени торбички.

Неминуемо трябваше да посетя и някой от ресторантите за които бях чела много, че са най-добрите в цял Китай. Много странна и интересна ми се стори храната , която предлагаха на улицата и интересът ми се засили към кулинарните изкушеня. Обслужването и деликатесите както и предполагах не ме разочароваха , нивото беше много високо . Съчетанието на приятна музика , спираща дъха гледка, вкусна храна и усмихнати и приветливи сервитьори допринесоха за моето добро настроение и желание ако може времето да спре и аз завинаги да остана в тази приказка наречена Шанхай.

На другият край на света има една далечна страна наречена Китай, която завинаги ще остане в душата и сърцето ми. Плени ме още в първия миг , завладя ме и остави в мен прекрасни спомени и мисли как отново да се върна там..

Катерина Любенова Симеонова –Петлова

Адрес: гр.София