Китай и аз

Когато случайно попаднах на информация за конкурса аз дори не си помислих да участвам. Не само, че не съм кой знае колко добър писател, но и си казах: „ Китай! Че аз нищо не знам за тази страна. Никога не съм ходила, и като се имат предвид цените на самолетните билети и моята заплата, никога няма и да отида. Езика ми се струва безкрайно сложен и ненаучаем. Освен няколкото любопитни факта от историята и културата на страната, които всички са чували, не знам почти нищо.Но пък темата си остана в съзнанието ми и с течение на много кратко време открих, че съм свързана Китай, и то не само аз, повече отколкото съм предполагала. На по-голяма част от вещите който използвам пише „ Made in China!" което разбира се не е учудващо за никого, но не пише „Made in USA" например. И не само че до повечето от вещите, до който се докосвам са се докосвали и ръцете на някой нейзвестен за мен китайски човек, но и те са ги изобретили. Направо е изумително- хартията, книгопечатането, барута, фоерверките,порцелана,чадъра,сметалото,механичните часовници,коприната,хвърчилото, вратовръзката , сензори за земетръс и дори прочутите италиански спагети, всичко идва от Китай. Сигурно има и още много, за което не съм чувала.

Но не е само дългата история и икономическия бум:

Замислих се, по друг повод, кои филми бих гледала няколко пъти и открих, че повечето са китайски- „ Летящи кинжали" и„ Мулан"(не версията на Дисни, разбира се),са може би най известните, Шао Лин е класика, която всички са гледали, Джет Ли е по известен от Брат Пийт, а бойните сцени в историческите филми са почти винаги много добри. Имам си и любими актьори, на които никога не успях да запомня имената, но си ги познавам и с удоволствие гледам всичко ново в което участват.

Една приятелка ми направи хороскоп- китайски. Каза, че съм заек и това е моята година.

Дъщерями напоследък е на тема дракони. Рисува ги усмихнати, защото били китайски и носели късмет. Европеските обикновенно били страшни и я плашели.

Най поучителните пословици, който съм чувала, също са китайски. Най харесвам две:

„Ако искаш 1 година благоденствие, засей зърно, ако искаш 10 години благоденствие, посади дърво, ако искаш 100 години благоденствие, възпитавай хора!"-не само са я измислили но и си я спазват. Все пак от хиладолетия имат просперираща държава.

„Трябва пот, за да свършиш работата, но за да я критикуваш е нужна само малко слюнка."-старая се да я спазвам, доколкото мога.

Мога да изброявам още доста неща от моето ежедневие който ме свързват с тази велика страна. Много съм добра на Маджонг и домино, знам повече за Конфуции, отколкото за Черноризец Храбър( за което вината си е единствено наша-на всички българи и на държавата, която с нищо не популяризира талантливи личности в историята ни), племенника ми тренира карате, харесвам искуството- картини, ветрила, архитектура,знам много приказки и истории дошли от Китай. Неща, за който не се бях замисляла. Затова и пиша това есе( ако може да се нарече така), защото оглеждайки се около себе си изпълних лятото си с екзотика и се опознах по-добре. Отких, че знам много повече за Китай, отколкото например за Румъния, която е на стотина километра от домът ми. Знам, че няма шанс с подобни знания да спечеля, но припомнянето на факти и знания, свързани със страна отдалечена на хиляди километри( дори не знам колко) ми направи истинско удоволствие. Затова накрай ще ви разкажа и любимата си китайска приказка .

„Край двореца на едно малко царство имало прекрасна градина. Царската дъщеря Хризантема много обичала да бере от прекрасните дъхави цветя, да се разхожда по подредените алейки, край фонтанчетата, където подскачали рибки и често гледала през прозорците си работата на градинарите, защото много харесала един от тях-строен и красив момък. Той също не бил безразличен и правел за нея най-красивите букети на света.Но един ден царят забелязал как младежа гледа дъщеря му и заповядал да го хвърлят в тъмницата, защото тя била принцеса, а той обикновен работник. Тъга обхванало сърцето на девойката. Поболяла се от мъка. Нищо вече не я радвало-нито блестящото слънце, нито прекрасната градина с чудните цветя в нея.

Веднъж, когато се разхождала в печална в градината, държейки в ръце малко листенце я срещнал царя. Поинтересувал се защо е нещастна, а тя се разплакала и го помолила да освободи младия градинар. Царят не искал и да чуе, но от толкова много сълзи бащиното му сърце трепнало и той склонил да освободи момъка толкова дни по- рано от определения срок, на колкото части раздели листенцето, което държи в ръцете си. Принцесата веднага изтичала в стаята си, избрала най-тънката игличка и цяла нощ внимателно нацепвала с нея листенцето.Проявила невероятно търпение и старание и на сутринта показала на баща си листенцето, разцепено на стотици тънки ивички.. Според дадената дума с тях се намалявал срока на наказанието на момъка.. И тъй като листенцата превишавали броя на оставащите дни царят пуснал градинаря и победен от голямата им любов дал благословията си да се оженят. Когато момъкът разбрал как е освободен, той с много труд, знания и любов отгледал цвете, което имало много тънки листенца. Новият вид цвете нарекъл Хризантема- на името на царската дъщеря, която успяла да се пребори тяхната любов."

Калинка Христова Илиева

област Плевен

град Долни Дъбник