„Една моя история свързана с Китай"

Или как една мечта стана реалност

2010 година. Това беше моята приказка.

Юни месец – спечелих състезанието „Китайски езиков мост" в България и заедно с приятели, отидох в Китай на международно ниво да се съревноваваме с други ученици.

Кой би помислил?! Беше забавно. Е, с приятели винаги е забавно. Имахме си тъжни дни, весели дни и дни, за които ще си спомням вечно!

Това не беше първото ми посещение на Китай, но имаше нещо, което го направи най-запомнящото се.

Аз, Ади и Митко бяхме българския отбор представляващ България на състезанието в Чунцин. Елена – учителят дал ни куража да се борим, също така и добър приятел не ни остави, дори и когато бяхме най-изморени и не ни се правеше нищо. Ние бяхме екип!

Преди самото състезание обиколихме доста места. Видяхме много хора, научихме много неща. Отново, най-интересно ми беше на Китайската стена. Чувството да стъпваш върху нещо, сътворено преди хилядолетия е неописуемо! За първи път имах и възможността да се разхождам около стадионите Ниаочао(Гнездо) и Шуйлифан(Кубична вода). През цялото време се питах как ли са построени, но все повече се убеждавам, че китайците могат всичко...

Но, да се върна към състезанието:

Имаше дни, в които пропускахме я обяд, я вечеря, само и само да се подготвим добре и да не се изложим. Това беше нашата цел – да запомнят българския отбор.

Признавам, че имахме излъчване, което грабваше погледите и нямаше как да не ни запомнят. Пък и китайският ни не беше никак зле.

Най забавен ми беше трети кръг - Пазаруване Кункуренция. Интересно е да търсиш неща, които дори не знаеш как изглеждат. Но пък се справихме! Бхме сред първите 11 отбора с добри резултати.

И така.. Дойде последният ден – денят на награждаването. Никой не знаеше кой отбор на кое място е. Знаехме само, че щом са ни сложили да седнем от дясно – ще имаме някаква награда. Вълнението започна да нараства.

Настъпи дългоочакваниет миг.. и... Някак... някак си... От всички 50 отбора, ние бяхме сред 5те спечелили втора награда! Втора награда! Това беше признанието, което толкова много искахме! И ето, че го получихме! Това беше най-прекрасният ден в живота ми! Добре де.. Беше вечер... Ама си беше Уникално!

Наградата ни включва Чончин Стипендия. Ще я използвам още тази година. Нямам търпение да прекарам цяла година в Китай и да подобря китайския си език и да опозная все повече и повече хора.

Китай, аз идвам!

Габриела Вълева

Гр. София