„Една моя история, свързана с Китай"

Реших да напиша своето есе под формата на писмо до близък приятел, за да може всеки, който го чете да се почувства част от историята, защото всеки може да е на моето място.

Здравей приятелю,

Пиша ти малко след като се прибрах отново в София. Бях си при семейството за около три седмици, защото миналата година работих цяло лято и така и не можах да се прибера за по-дълго от два-три дена. Но разказа за семейството и страхотния риболов ще оставя за друг пътJ 

Отдавна не сме си писали , а имам толкова много да ти разкажа. Чувал ли си за Китай? Познай кой ще ходи там и то само след по-малко от месец? Как започна всичко ли? Ами нали знаеш, че вече почти две години работя като ментор на разнообразието по европейската програма „Младежта в действие". Е, наскоро получих писмо от най-добрия си приятел, който по това време беше в Словакия, като доброволец към EVS, в което имаше обява за набиране на участници в младежки тридневен форум тук в София. Той нямаше възможност тогава да отиде, за това ми го даде на мен ,тъй като конкурсът за набиране на участници бил изтекъл, а им трябвало хора , който да са наясно с младежките инициативи и програми към същата европейска програма. Аз се зарадвах много и веднага си подадох CV-то и кратко описание на нещата, с които се занимавам. Не мина много и получих отговор, че са ме включили в списъка с участниците и мога да заповядам сутринта на 24-ти юни в един хотел, който се оказа, че се намира близо до нас. Зарадвах се страшно много, особено когато прочетох списъка с останалите участници. Имаше групи от Испания, Латвия, но тези които представляваха огромен интерес за мен , бяха групите от Камбоджа, Тайланд, Виетнам и Китай. Нямах търпение да дойде петък. Нали знаеш, че съм като малките деца. Винаги се радвам все едно е Коледа!J 

Дойде и дългоочакваният ден. Събрахме се в огромна конферентна зала на седмия етаж в хотела. Гледката от една от терасите беше възхитителна и въздухът някак по-чист, но нека не се отнасям в писане.

Трите дни имахме възможност да се опознаем и да се забавляваме заедно, всичките сто участника. Разбира се имахме и много работа да свършим. Започнахме с представянето на всички неправителствени организации и техните младежки инициативи. Беше изключително полезно . Срещнах се с хора, които работят в асоциацията на скаутите в България. Ти знаеше ли,че скаутите хич не са само в Америка. В България съществуват от повече от сто години. Дори само след няколко дни в Хасково ще се проведе най-големият лагер на скаути от цял свят и цяла България.

Запознах се и с едно страхотно момиче- Сани- което работи като доброволец в организацията за защита на белоглавите египетски лешояди в България.

Много тъжно ми стана , когато разбрах за секс- туризма и трафика на хора и най-вече деца в азиатските страни. Чета много неща за Азия, но на това не бях попадала.

Споменахме разбира се и еко –проектите за справяне със ситуацията с отпадъците най-вече в Китай. Представителите от непправителствената организация " Future Generation China" станаха любимци на всички. Най- атрактивен беше едно момче на име Алекс Уонг. Тук искам да вмъкна още нещо , което не знаех- в повечето азиатски страни си имат и европейски имена, за да може чужденците да ги запомнят по-добре. Стори ми се малко дискриминиращо , но щом те самите нямат проблеми с това, или поне като ги питах, значи всичко е наред. Да се върна на Алекс- тъй като от няколко часа слушахме презентациите на толкова много групи, когато дойде ред на китайската група , Алекс реши да позабавлява публиката с песен на тайландски, която е нещо от сорта на испанската" Макарена". Всички много се смяха.

За форума мога да ти разказвам много, но по-интересна е причината, заради която заминавам за Китай. Мисля, че открих любовта. Не, не започвай пак с упрекванията. И да знам , само три дни бяхме заедно. И не, не сме се целунали още, но както той казва, това ще е най- запомнящата се целувка на летището в ПекинJJJ   

Може би това , че заведохме всички участници на българска механа им подейства доста екзотично. Имаше български танци и песни, защото заведението си имаше собствени изпълнители и танцьори, които дори включваха и други в забавленията. Момчето, което ме покани в Китай, се казва Филип. Той е от така наречените ABC ( American born Chinese). И говори по-добре английски отколкото китайски, но не му вярвам ( или поне никой от неговата група не го издадеJ) Той беше и ръководител на китайската група. Още когато влязохме в заведението, той искаше да седне до мен, но нямаше места и за това седнахме на маси една до друга, но бяхме с гръб един към друг. Филип не искаше да сяда на средните маси , защото знаеше , че ако има някакво представление , ще го изкарат отпред. И не сгреши, така и стана. Беше много забавно , когато го дръпнаха на хорото и той минавайки покрай мен ми каза " I told u! ". Само се усмихнах и сега се усмихвам като се сетя за грейналото му лице и изкрящите му очи ( вероятно от силата и магията на ракията)!J 

След като националната вечер приключи една от организаторките ме дръпна настрани и ми каза : „Ти идваш с нас!". Естествено не се съпротивлявах ,а и не бързах за никъде. Вечерта тепърва започваше.

Разделихме на групи. Ние бяхме с китайската група и две момичета от Латвия. Разведохме ги отново по софийските заведения. Много им хареса „Апартамента", защото беше тихо и по-нестандартно  Ще те заведа като ми дойдеш на гости. Задължително!

След това изпратихме участниците до хотела и се прибрах вкъщи да поспя малко.

Тук е мястото да кажа , че хич не обичам разделите. Още повече с приятели , към които съм се привързала толкова много. Третият ден беше тежък, не заради трудното ми ставане сутринта или работата , която имахме да довършим от форума, а точно заради сбогуването. Дори се разплаках, но после няколкото момичета, с които много се сприятелих от България ми казаха , че има торта , която не е за изпускане. Пак успяха да ме разсмеят! Но наистина Филип се върна поне десет пъти да ме прегърне , преди да се качи в таксито.

Разбира се имах контактите на всички участници. И още на следващият ден щом станах, си писах с почти всички. Но най- мило ми стана , когато Филип ми се обади по Skype, защото нямал търпение да ми изпее една песен с китарата си. Разплаках се! Но беше сълзи през смях. Започнахме да си пишем и да се чуваме всеки ден, защото и двамата си признахме , колко много се харесваме. И така един ден съвсем случайно той ме попита дали искам да ми купи билети на мен до Пекин или искам той да дойде тук в България. За него нямало значение, защото искал само да ме види. Зарадвах се много и му казах , че ще говоря с родителите си. Трудно ги навих , но след доста приказки и уговорки се съгласиха. Заминавам за Китай!!!!!

Знам , че стана много дълго това писмо , но последно искам да ти кажа какъв късмет извадих отново.

Мама има много добра приятелка, която се събира всяка година с класа си от едно време. Страхотна компания са всички. Но в тази комания имало и жена, която преди дванадесет години заминала със сина си да работи и живее в Китай. Всяко лято се прибирала в България и случайно си била в Плевен по времето , по което и аз съм си в града. И така излязохме всички на кафе- мама, тати, приятелката на мама, жената от Китай и нейният мъж , който е холандец. (само ще вметна , че той работи като фотограф и снима китайци на техните работни места и им взима интервюта относно живота, това какво мислят за бъдещето, за работата си и т.н. и ги качва в сайт, който е изключително любопитен и може да се научи наистина много за Китай и хората там) Много ми се зарадваха и разбира се , ме разпитаха относно пътуването ми там. Няма да изпадам в подробности , само ще вметна , че се оказа, че те живеят на десет минути пеш в 18-милионен Пекин от мястото, където ще бъда аз!!! Не мога да ти опиша радостта на майка ми , в момента , в който разбра това!

Вече нямам търпение да замина! Броя дните всеки ден!

Е, ще имаш доста какво да четеш, но знам , че ще ти бъде интересно . Нямам търпение да те видя на живо и да ти доразказвамJ 

Хубав , слънчев ден!

С усмивка на лице,

Твоя Ани

Анита Георгиева Тончева

гр. Плевен