Една моя история , свързана с Китай

Китай- страна на „древните" императори и модерните технологии .Една цивилизация с петхилядна годишна история, съумяла да запази своята идентичност през вековете и да се наложи като една от водещите сили в света дори и днес. Късметлия би бил всеки, получил възможността поне веднъж в живота си да се докосне до магията наречена Китай.Подобен шанс бе предоставен и на мен самата. Времето, прекарано там се превърна в най- вълнуващата моя история, свързана с Китай.

Всичко започна преди около пет години, когато бях приета в столичното 18 СОУ с разширено изучаване на китайски език. Още в самото начало на учебната година, през първите ми няколко часа по китайски език и култура, аз вече бях запленена от Китай, китайските йероглифи, бит и култура. Едва месец по-късно при нас пристигнаха двама учители доброволци, които ни преподаваха своя език с всеотдайност и огромно желание. Часовете с тях бяха коренно различни от всички други в училище, с тях ние учехме, забавлявайки се. Това ме накара да се влюбя в Китай още повече. След първите един-два месеца от обучението ми да посетя Китай и да видя всичко прочетено и разказано ми от училите се превърна в моя единствена мечта.

В началото на есента на 2010 година моето желание се сбъдна.Явявайки се на международното състезание „Китайски езиков мост за средношколци", след двугодишни упорити усилия аз спечелих четвърто място , което ми осигури едно незабравимо пътуване до Китай. На 17 октомври отлетях от България и следващите две седмици бяха най- хубавото нещо в моя живот. Още при пристигането си там, въпреки многочасовия полет, аз бях изпълнена с енергия и ентусиазъм. Знаех, че ми предстои да посетя места като Забранения град, Великата Китайска стена, забележителности,които познавах само от книгите и филмите, а сега бях на крачка да посетя лично. На другия ден започна нашата обиколка. Първото място, което посетихме беше Главната дирекция на институт Конфуций. Там бяхме любезно приветствани от директора на института и неговите подчинени, след което бяхме поканени да разгледаме малкия музей към института. На вниманието ни бяха предоставени носии от различните етнографски региони на страната,костюми и маски от Пекинската опера и множество други елементи от китайския бит и култура. Атракцията на музея бяха майстори на традиционни китайски изкуства . Те ни показваха своята технология на изработване и ни подаряваха направеното от тях. След като бяхме изпратени подобаващо, ние се отправихме към следващата дестинация - Великата китайска стена, позната като едно от седемте чудеса на света.За достигането й беше необходимо да преодолеем разстоянието от около сто километра. Време,през което вълнението ми нарастваше, а търпението на екскурзовода,когото непрестанно питах за оставащия път – се изчерпваше все повече. След около два часа най-накрая достигнахме заветното място. Изведнъж пред мен оживяха всички снимки, картини и филми, които бях гледала. Няма думи, които да опишат възторга, който изпитах в онзи момент.Осъзнах,че единственият начин да оцениш истинската красота на това чудо е да го видиш със собствените си очи. Дори мъгливото и мрачно време не попречиха то да остане завинаги запечатано в моето съзнание.

На следващия ден беше ред на поредната точка от нашия списък - Забранения град. За съжаление в програмата ни беше отделен само около един час за неговото опознаване. Беше невъзможно да обиколим всичките 9999 стаи, с които разполага,затова посетихме само част от тях, най-главните и впечатляващи. Въпреки краткия престой, Забранения град също остана като един красив спомен.Спомен за неописуемото чувство да ходиш по същата земя , по която са вървели китайските императори с цялото си величие.

Не по-малко атрактивен за нас се оказа Чунцин – града, на който посветихме последните дни от престоя си в Китай. Разположен на двата бряга на река Яндзъ,успял да вплете в себе си антично и модерно – той не отстъпва по нищо дори на градове като Пекин и Шанхай. Но това, което нямаше как да остане неоценено, беше любезността,гостоприемството и дружелюбието на неговите жители. Впечатлението, с което останах е ,че всъщност това са характерни черти от китайския нрав.Навсякъде бяхме радушно приети и добре изпратени.

Китай е древна страна с богата история, съумяла да съхрани през вековете своите ценности, осигурили й величие и успехи, на които се ''радва'' и днес. Почит към миналото, оценяване на настоящето и устремен поглед към бъдещето – в това се крие магията на Китай. Решена да се докосна до дори частица от нея, аз направих най-важната крачка в живота си,продължавайки своето образование именно там. Далеч от близките хора, в един сякаш напълно различен свят, но убедена, че макар и труден, това е най-правилният път , по който можех да поема. Надявам се това да сложи началото на още много вълшебни мигове и интересни истории, свързани с Китай.

Веселина Веселинова Илиева

гр. София