"Кулата на жълтия жерав"

(есе)

Мотивираща поука, с приказна поръска, се извлича от възхвалните слова на Цюй Хао в памет на украшението в Южен Китай- кулата на жълтия жерав.

Не можеш да отнемеш онова, що другаде принадлежи! Нишката на сътворението

разделя достойното от порочното, неподправеното от закостенялото, самотата от споделеността, и все пак , рядко допира в едничка човешка сълза на просветлението.

Птицата на тайнството олицетворява жизнената нужда на душата от вяра в чудотворното, което размътва прозаичното, отблъсква пагубното, откликва божествената реторика.

Жълтата визуалност отприщва философското у читателя, пренасяйки го в

размисли, свързани с двете крайни състояния на личностната привикналост-апогей и падение.Едва когато двете същности разменят местата си, самоосъзнаването стабилизира везната на схващанията.

Жеравът изпълнява императорска функция. Той е веществената, доказателствена приоритетност. Стълбица е между земността и висината, протежението на пътя

в атмосферната равнина, вестителят разкрояващ сенките.

Кулата бележи човешката изкусност, напредък и събирателност (сборище на прочути дейци).

Обоснована е мъката на народа от напускането на създанието,но чакането, в съзерцание,го кара да тупти в ритъм на безброй молитви.

Пастелено усложнена е човешката природа, рядка по избродирането случайност, последвана от задължителен избор и предизвикателни последици. Най-важните качества остават самосъхранението (без разяждащи остатъци) и генерирането на живителна енергия.

Цюй Хао