Зарасти, аз съм Ангелина, от Пекин.

Аз съм Ся..., от Йентай, Китай.

Аз съм Мария.

Аз съм Иван Иванов, аз съм Елица Бонева, ние сме от Русе, България.

Анге: Въпреки че сме от държавите от два континента, ще разкажем същата история.

Иван Иванов: Казвам се Иван Иванов от Средно общообразователно училище за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ". Утре ще бъде церемонията по конкурс за китайските бойни изкуства. Малко съм напрегнат, не знам дали ще бъда награден. Питах Мария за това, но тя нищо не иска да ми каже.

Мария: Аз съм Мария. Разбира се, няма да им кажа резултатите от конкурса, ще ги запазя чак до утре следобед. Ангелина многократно ми предупреждава, че задължително трябва да ги запазя. Тя иска нашата церемония да бъде Оскар за обмен на ушу между Китай и България.

Ангелина: Аз съм Ангелина, от Радио Китай. Мероприятието бе обсъдено и организирано още в началото на тази година, защото тази година ще се отбележе 70-годишнината от нашето радио. Решихме да направим нещо заедно с българските ни приятели и казах това на Мария. Хубавата идея за нашия конкурс идва от нея.

Мария: Още през октомври 2010г. като носителка на специалната награда на организирания от Радио Китай конкурс по световното изложение 2010 в Шанхай, с голям късмет и щастие участвах в церемонията по награждаването на конкурса и представих ушу пред китайските зрители. Оттогава в ума си дойде хубавата идея за съвместното мероприятие с Радио Китай по случай 70-годишнината от основаването на Радиото. Разказах мнението ми на Ангелина, отговорът й много ми развълнува.

Ангелина: Много съм развълнувана когато Мария ми разказа за мнението й. Тази година съвпада на 20-годишнината от основаването на клуба по ушу Калагия. Планирахме да проведем празнуване по този повод. А идеята на Мария ни предостави добрата посока, плюз нейния длъжност като председателя на Асоциацията на българо-китайското приятелство в Русе и на клуба Калагия, всичко това е гаранция за провеждането на нашата съвместна идея. След многократните общувания с Мария, решихме сегашния вариант за провеждането на конкурса по китайските бойни изкуства. Създадохме специалната онлайн-страница за конкурса, в която са пуснати всчики видео-клипове, изпратени от участниците в конкурса, за да посетителите могат да ги гласуват. Честно казано, в началото много се притесних, защото не знам колко деца от клуба да участват в конкурса. За мен е голяма изненада, че след няколко дена, получих няколко десетки видео-клипове от децата; особено това, което изключително ме изненадва, че всички клипове са на високо равнище. Не само аз, и нашият специалист-жури г-н Ся има същото мнение.

Ся: Аз съм Ся Гуанцай и съм тренирал ушу вече 50 години. Виждал съм децата, които играят ушу много добре, но всички са китайски деца. България е една далечна европейска държава за Китай и китайците познават малко за нея. Кагото видях техните видеоклипове, почти не вярвам очите си, защото те наистина играят добре. Например Иван Иванов, игра много стантартно, мисля, че не можах да го сравня по същата възраст. Разбира се, не само децата, почти всички участници играха много сериозно и стандартно. Например Елица Бонева.

Ся: Сегашните китайски бойни изкуства изтъкват повече ролята за защитата на здравето. Те са от полза не само за здравето, но и за активното настроение на човека. Мисля, че това е една от важните причини, защо все повече и повече чужденци обичат китайските бойни изкуства.

Мария: От 20 години от основаването на нашия клуб по ушу насам, общо над 2000 души са учили ушу в клуба. Особено през последните години, непрекъснато се увеличиха хората, проявиха интерес към ушу, повече от тях са деца.

Ангелина: Научих, че в процеса на тренирането на ушу, колко трудности са изпитали тези деца! Когато се срещнах с трудности и проблеми по време на подготовка на конкурса, винаги помних тези симпатични деца, които ме чакат в Русе. Изпитах различни трудности и ги преодолях една след друга. Например предварително изпратих наградите за церемонията на Мария, за да се намалее багажа за пътуването ми. Но никой не мисли, че това ни създава най-големия проблем. Заради валидност на личната карта, Мария не успя да ги тегли своевременно. Те оставиха в българската митница месеца и няколко дни. Много се притесних, че не можем да ги теглим до ден на провеждането на церемонията. Най-накрая с помощта на китайското посолство, успяхме да ги взимем. Въпреки е разрешено, но създадох много голям проблем на Мария. Днес използвайки нашето предаване, искам да кажа „извинявай!" на Мария.

Мария: Да, наистина за тези награди също много се притеснихме. Просто имаше и стечение на обстоятелствата. Но също така и други очевидни причини. Но мисля, че тези затруднения действително много бяха разтревожили двете страни. В крайна сметка може би ще останат като едно от малките неща, които да си спомняме с усмивка. В този момент се опитвам да си спомня другите трудности, но просто не мога. Не е било никак лесно, обаче всичко беше някак си много добре организирано от двете страни. Всичко беше направено в една много добра последователност и в абсолютна хармония. Ние се разбирахме с вас, на толкова хиляди километри, разбрахме се буквално с половин дума от имейлите, и това за мен е много важно, просто е невероятно в днешно време, където хората се гледат в очите и не могат да разберат какво си говорят и какво искат един от друг. Ние бяхме толкова далеч и почти без думи се разбирахме и имаше един такъв синхрон, такава творческа работа, че единият прави своето, развива идеята, подава на другия, просто като хармоничен екип заедно с вас. Тук в България и там при вас в Пекин, великолепно, вашия екип, с който са китайските приятели и български приятели.

Ангелина: Бих искала да кажа, че ако без усилията на Мария, нешето мероприятие и церемонията след това няма да бъде успешно. Мария наистина най-много ни помага. Решихме да й дадем голямата изнедата по време на церемонията по награждаването на конкурса. Каква е изненада? Ще знаете на ден на церемонията.

Ся: Най-накрая ще дойде нашия общ празник след няколкомесечната интензивна подготовка. Успехи на утрешната церемония!

Ангелина: Здравейте, скъпи гости и всички български приятели. Аз съм Гу Фан от Радио Китай за чужбина. Днес за мен е голяма чест, заедно с г-жа Мария Неделчева да водим церемонията по награждаване на победителите в Конкурса за китайски бойни изкуства, организиран съвместно от нашето Радио, Община Русе и русенския клуб по ушу „Калагия".

Ангелина: На 27 юни Мария и аз дадохме заедно началото на церемонията, после представихме китайските и български гости, които отправиха приветствия. След това дойде време да зарадваме победителите от конкурса. Началникът на нашия център Фан Дзинпин и представителят на община Русе Кирил Павлов връчиха третата награда.

Ангелина: След това бе ред на носителите на втора награда. Тя бе връчена на победителите от кореспондента на агенция „Синхуа" за България Сие Сюемин и управителят на Област Русе Пламен Стоилов.

Ангелина: Първа награда бе връчена от зам.-главният редактор на Радио Китай Ма Уейгун и кметът на община Русе Божидар Йотов.

Ангелина: След като победителите получиха отличията си, дойде, според мен, най-вълнуващия момент от тържеството – награждаването на Мария Неделчева.

Ангелина: Как беше? Нали е специално? Почувствах се удовлетворена и щастлива, когато цялата публика ни аплодираше. След неколкомесечна подготовка успяхме да направим един наистина хубав общ празник.

Ангелина: Лично учих много от организирането и провеждането на нашето съвместно мероприятие – конкурса за китайските бойни изкуства. Особено от нашия сътрудник – Мария Неделчева и нейния ефективен екип както и всичките български ни приятели. Ако непременно трябва да кажа нещо, което ме съжалява, като след церемонията Мария ме писа в имейла си, че всичко върви много бързо, дори няма време за общуване. Това също е моето чувство, времето за събирането винаги е кракто. Сърдечно се надявам в недалечного бъдеще да се срещна с Мария пак в България или в Китай!