Вали лек дъжд и създава романтична картина и настроение. Иска ми се да останем още... Всички въздъхват с носталгия – утре вече ще отпътуваме, ще се разпилее по света нашето „шанхайско семейство". Но само временно във физическото пространство. В душите, ума и сърцата всички ние – гости и домакини, сме свързани завинаги – като братя и сестри, деца и родители, като истински приятели. Е, разбира се, има интернет, телефонни връзки и комуникация, може би пак ще се срещнем. Не знам, струва ми се, че утре ще има каптици дъжд в очите... но, много щастлив и зареден с ентусиазъм към бъдещето...