В очите и представите на различните хора ЕКСПО 2010 е символ на различни неща – цветна сергия на човешките култури, прозорец към бъдещето, незабравимо забавление с хора от цял свят в екзотичен Шанхай... Някои сравняват световното изложение с Олимпийски игри, и това вероятно се дължи на онзи дух на единство и задружност, който те кара да се чувстваш истински гражданин на днешното глобално село. ЕКСПО е символ на свят без граници, без езикови, религиозни и културни прегради, свят в който хора от всички раси и народности могат да се докоснат до общото си човешко наследство и го споделят един с друг. ЕКСПО е място, където човек може да усети с всичките си сетива колко различни и в същото време еднакви сме. Защото световното изложение е и символ и въплъщение на най-съкровената човешка мечта – мечтата за по-доброто бъдещето. Миналото е това, което ни дава опора, но и разделя, докато бъдещето е това, което ни слага криле, кара ни да чакаме утрешния ден с надежда и крачим заедно напред. ЕКСПО показва нашият дом такъв, какъвто е – дом, който обичаме и искаме да пазим в спомените си, но и дом, който искаме да променим и направим по-добро място за живот. Така, макар културната пъстрота да грабва най-напред погледа и смайва с многообразието и колорита си, духът на утрешния ден е това, което всъщност струи от световния форум в Шанхай. Човечеството не спира да мечтае, не спира да се стреми към по-хубаво утре и всички тези мечти и стремежи са събрани днес в китайския мегаполис.

Ако обаче всичко това важи за световните изложения, чиято история започва в далечната 1851 г., с какво ще бъде запомнено това от 2010-та?

Китай е държава, която освен със своята история, може да се гордее и с настоящето си. За последните 30 години, откакто тук се провеждат реформи, страната се нареди сред най-мощните икономически сили, хората добиха увереност, че са на прав път, и може би най-важното – започнаха да разбират повече света около тях. Като страна с милиардно население, дала и най-многобройните имигрантски общности из цял свят, Китай не трябваше да остава в страни от глобализацият. Светът трябваше да дойде тук и той го направи по най-добрия начин – чрез ЕКСПО. В същото време Китай трябваше да покаже себе си на света, да го увери, че е способен да поеме трудностите и отговорностите на развитието. И той също го направи по най-добрия начин – в градът-символ на съвременното развитие.

След малко повече от месец изложбените зали по бреговете на река Хуанпу ще затворят врати, но дотогава през тях ще са минали милиони хора от цял свят, ще са усетили магията на заедността, ще са почувствали надеждата, ще са се уверили в мечтите, ще са надникнали в общото ни бъдеще. И за всичко това трябва да благодарим на днешен Китай.

Тодор Радев