Градината на радостта („Ю юен") е една от най-известните в Китай и се намира в Стария град на Шанхай близо до прочутия храм „Чънгуан". Тя е дело на минския чиновник Пан Юндуан, който искал да достави удоволствие и засвидетелства почитта си към своя възрастен баща. Самото изграждане на градината започнало през 1559 г., отнело почти 20 години, а Пан Юндуан похарчил за този шедьовър на традиционното китайско градинарство почти всичките си средства. Впоследствие градината западнала, но в 1760 г., когато станала собственост на известна търговска фамилия отново възвърнала стария си блясък. През 1842 г., когато по време на Опиумните войни британски войски окупират Шанхай, те влизат в градината и разрушават част от нея. В последвалото Тайпинското въстание, цинската армия също се разполага там, а в 1942 г. японците окончателно слагат край на някогашното величие на този архитектурен паметник. В края на 50-те и началото на 60-те години градината е възстановена от шанхайските власти, и отваря врати за посещения през 1961 г., а в 1982 г. е обявена на паметник с нацианално значение.

Днешната градина на радостта е разположена върху площ от 2 хектара и е разделена на 6 части, оформени в известния суджоуски стил. Близо до входа й се намира Големият алпинеум („Дадзяшан"). Със своите 14 метра, той е не само най-високият, но и най-старият подобен в района южно от река Яндзъ. От върха му се открива гледка към цялата градина, а в подножието му е Залата на концентрираното съвършенство („Цуейсиутан"). Това е тихо и усамотено място, заобиколено от стари дървета и красиви цветя. Наблизо се намира и залата „Сансуей", където са били посрещани гости, а по-късно е превърната място за церемонии. Източно от Павилиона на десетте хиляди цветя („Уанхуалоу") са разположени Залата на настъпващата пролет („Диенчун"), Залата на хармонията („Хъсютан"), Залата на реликвите, и Павилионът на древното благополучие. В средата на 19-ти век Залата на настъпващата пролет е била щаб на тайното Общество на малките мечове („Сяодаохуей"), борило се срещу управлението на Цинската династия. В момента там има малка изложба, разказваща за дейността на китайските партиоти. Друга част е т.нар. Вътрешна градина („Нейюен"), представлява отделна градина, построена през 1709 г., която вече е част от градината „Ю". В нея има множество алпинеуми, езера, павилиони, съчетаващи елементи от Изтока и Запада, и е сред най-красивите пейзажи в цялата градина. Сред красивите и изпълнени с духа на отминали времена в Градината на радостта е Залата на нефритеното великолепие („Юхуатан"), която е декорирана с палисандрово дърво от династия Мин. До нея се намира може би най-голямата ценност на градината – Изящният нефритен камък („Юлинлун"). Той е висок 3 метра и по него има 72 дупки. За този камък има поверие, че ако изгорите благовонна пръчица пред него, димът от нея ще започне да излиза от всичките дупки. Създателят на градината Пан Юндун бил толкова обсебен от неговата красотата и вълшебство, че изградил Залата на нефритеното великопепие, за да може да му се наслаждава от там. Атмосферата на Градината на радостта се допълва по прекрасен начин от Лотусовото езеро със зигзакообразен мост и павилион върху малък остров в средата. Шедьовър на традиционната китайска архитектура са и т.нар. „драконови стени", разделящи една от друга шестте части на градината.