Китай работи върху закон, който да повиши качеството на предучилищното образование и облекчи недостига на предучилищни заведения.

Предучилищните заведения са считани за една от „слабостите" на китайската образователна система. Бумът на новородени в Китай след 2005 г. означава, че младите родители са изправени пред жестока конкуренция за влизане в популярните предучилищни заведения. Този вид образование не е включено в 9 годишната задължителна учебна програма, което означава че за него се отпускат по-малко средства и липсва политическа подкрепа.

В чужбина, обемът на средствата отпускани за предучилищно образование е средно 3.8% от общия бюджет за образование, цифрата в развитите държави е 7%. Пан Лидзюен, депутат в ОСНП, върховния законодателен орган на Китай казва, че тази цифра варира в различните китайски градове. В някои е достигнала 7-15%, докато в други е под средния показател за чужбина.

„Считам, че правителството трябва да създаде една базова рамка на бюджета за предучилищните заведения. Икономически изостаналите райони трябва да инвестират повече. Ако не разполагат със средства, централното правителство би следвало да ги субсидира"

През 2010, централното правителство стартира тригодишен план за предучилищното образование. Премиерът Уън Дзябао каза в последния си доклад за работата на правителството, че недостигът на предучилищни заведения е бил облекчен. Според Пан, която е експерт в областта, изграждането и разширяването на подобни учебни заведения не е достатъчно. Увеличеното търсене доведе до появата на частни детски градини. Директорката на детска градина Candy Bilingual в Пекин казва, че частните градини не разполагат с достатъчно служители.

„Това се дължи на редица причини, включително заплащането, способността на учителите да се справят с напрежението в работата и общественото признание на труда им. Надяваме се правителството да помогне на детските градини в привличането на по-квалифицирани учители."

Депутатката Пан Лидзюн също е на мнение, че централното правителство трябва да предостави повече подкрепа на предучилищните заведения. Тя счита още, че обществените детски градини трябва да бъдат по-достъпни за средностатистическия китаец. Според нея, е необходимо да се обърне повече внимание на местата, където има недостиг на детски градини. Пан казва, че законът ще определи същността и статуса на предучилищното образование, за да повиши общественото съзнание за важността на въпроса.