Докато голяма част от китайците бързат към родните си места, множество групи се отправят към дестинации извън страната. Най-предпочитаните за Китай са Тайланд, Малайзия, Филипините и Малдивските острови. Причината е не само, че там времето е слънчево. Важна роля играе и факта,че визовият режим за туристическите групи е значително облекчен. В Китай съществуват два вида пътуване с група-организирано и индивидуално. При организираното всички туристи следват гида и обикалят по предварително определена програма, която включва както природни забележителности, така и пазарни центрове. При индивидуалното пътуване с група обикновено гид няма. Пътуващите сами преминават през чекинга и останалите процедури на съответното летище в Китай и след като кацнат в посещаваната страна трябва сами да открият транспорта до хотела, дори да е организиран. Веднъж настанили се те могат да се разхождат по своя предварително изготвена програма или да обикалят безцелно. Ако изпуснат очакващият ги автобус, самолет или кораб ще трябва сами да си търсят начини за предвижване, а туристическата компания не поема отговорност за подобни грешки.

Тъй като индивидуалното пътуване с група дава възможност за повече свобода на движение и е по-малко натоварващо в последните години то набира бърз ход.

Тази година аз избрах да пътувам до о. Боракай- една все още не толкова популярна дестинация за китайските туристи. Най-важната причина за неголемия наплив бе доскорошната липса на директен полет от Китай. Едва в началото на тази година филипинска самолетна компания започна да извършва полети от Шанхай до съседен на Боракай остров. Много китайски туристи са готови да пътуват със самолет с часове, вместо да трябва да сменят няколко превозни средства. На много места в Малайзия и Тайланд се говори китайски език, а смяната на китайска валута е възможна почти на всеки ъгъл. Но в Боракай само продавачите на сувенири можеха да кажат някоя друга дума на китайски, главно цифри и поздрави. А китайските пари могат да бъдат обменени, но съвсем не навсякъде. В менюто в ресторантите няма китайски и обстойните обяснения на английски кое ястие какво включва не са от особена помощ. Ето защо любимо място за хапване са места, където морските продукти са изложени и човек може спокойно да си избере измежду тропическите риби, скариди, омари и миди. Те главно биват приготвени на скара и по желание обилно подправени с чесън. Хапването на тези деликатеси е една от основните причини за предприемане на дълги пътувания извън Китай. Те да могат лесно да бъдат открити във всеки голям китайски град да не споменаваме за крайморските. Основните начини за приготвянето им са пържене „чхао цай" и варене на супа. Въпреки че този начин на приготвяне е по-близък до китайския вкус славата на морските продукти от вече изброените туристически дестинации действа като вълшебен магнит. На малък остров като Боракай изборът от плодове не е чак толкова голям-главно се продават кокосови орехи, зелено манго, малки дини, ананас и дребни бананчета. В сравнение с изобилието предлагано в супермаркетите по всяко време на годината предлаганото там е наистина ограничено. Но изненадващо за много китайски туристи яденето на плодове на корем е другата причина, за да посетят близката чужбина.              

Празниците около Китайската Нова година официално приключват след 7 дневна почивка, когато повечето туристи се завръщат у дома. Но за всеки китаец нищо не е завършило, докато не настъпи 15-то число по Лунния календар, когато е денят за отбелязване на  

„Юенсяо дзие"-Празникът на фенерите. Тогава семейството се събира, за да похапне не пелмени, както се прави в навечерието на Новата година, а малки сладки топчета, изготвени от лепкав ориз. Най-традиционния им пълнеж е този с паста от черен сусам, но аз съм горещ почитател на фъстъчената паста, шоколадовите и тези с ягодов аромат. Съществуват 2 типа-тези популярни в северен и тези от южен китай. Те се различават по начин на приготвяне и по име-„юенсяо" и „танюен". Едните се приготвят подобно на пелмените, в оризовото тесто се загъва пълнежа и се оформя малко топче; при другите пълнежа се слага в нощви, изготвени от плетена тръстика, които се друсат в кръг. Освен традиционните за празника сладки най-важната част е пускането на фойерверки. Единствената разлика е, че пускането им започва от сутринта и гърмежите продължават до полунощ. Ето защо дори успелите да се измъкнат от пукотевицата по време на настъпването на Китайската Нова година, се налага да станат свидетели на оживленото бумтене по време на Празника на фенерите.    

За вашия речник няколко китайски думи и изрази от мен Нора Чилева:

[       个人旅游 gè rén lǚ yóu гъжен люйоу индивидуално пътуване (с група)

[       团队旅游tuán duì lǚ yóu туан дуей люйоу пътуване с група

[       汤圆tāng yuán тан(г) юен сладки топчета, изготвени от лепкав ориз

[       元宵节yuán xiāo jiē юен сяо дзие Празник на фенерите

[       躲得过初一 躲不过十五。duǒ dé guò chū yī duǒ bú guò shí wǔ 。дуо дъ гуо чху й, дуо бу гуо шъ у буквално Успееш ли да избегнеш първия ден (от Китайската Нова година), не можеш да избегнеш петнадесетия(празникът на Фенерите); в миналото се използва за заем, който ако избегнеш да върнеш на 1-во число от Лунарния месец, ще трябва да го сториш на 15-то; човек не може да избяга от съдбата си     

* Моля обърнете внимание, че за ваше улеснение транскрипцията на български език, отговаря на най-близкия начин на произнасяне, но е различна от официално приетата такава.Фонетичната транскрипция пинин на латиница е със съответните тоновете на произнасяне: (ˉ)първи,(ˊ)втори,(ˇ)трети,(ˋ)четвърти и (˙)нулев тон. Носовото Г е поставено в скоби, за да се разграничава от думите, в които липсва.