За разлика от останалите езици, в китайския съществуват йероглифи, които написани по различен начин означават едно и също нещо. Да вземем за пример думата „татуировка". Тя може да се пише като纹身 wén shēn уън шън и като 文身 wén shēn уън шън.Въпреки че се произнася по един и същи начин първата набляга на изрисуването, гравирането на текст върху тялото, а втората само на знака или буквата върху тялото.

Но независимо коя от тях използваме- няма как да сгрешим.  Големи недоразумение могат да станат, когато за татуировка се използват китайски йероглифи, написани грешно или употребени по погрешен начин. А те като че ли са на мода, трайни или временни, особено през лятото, когато леко облечени се „показваме" по плажове и кафенета. Дори звездите - български или чуждестранни се поддават на модата да си татуират йероглифи.

Например един от татусите на футболистът ни Д. Бербатов носи следното послание:百无禁忌bǎi wú jìn jì бай у дзин дзи, където bǎi бай означава „всичко", „всяко нещо"; wú у „няма" jìn jì дзин дзи „забранявам", „спирам", „табу". Така че татуировката би могла да бъде разбрана като „Нищо не ме спира!", „Няма табута" или „Няма забранени неща". Това послание очевидно е избрано съвсем умишлено и доста подхожда на характера на Бербатов.

Повече знания по калиграфия са вложени в китайската татуировка на друга футболна звезда Дейвид Бекъм.За нея е използван древен стил на изписване на йероглифите, наречен цаошу.От начина на изписване си личи, че това е част от творба на надарен китайски калиграф. Тя буквално е прекопирана върху ребрата на футболиста. Какво точно гласи написаното всеки китаец в недалечното минало с изненада можеше да проче от трибуните: 生死有命，富贵由天shēng sǐ yǒu mìng，fù guì yóu tiān шън(г) съ йоу мин(г), фу гуей йоу тиен. Но за да се разбере дълбокия смисъл на това послание трябва да се обърнем към древните книги като тази на Конфуции, където за пръв път се появява този израз. Дали ще се наслаждаваш на дълъг или кратък живот-това зависи от съдбата, дали ще бъдеш богат или беден това решават Небесата. Човек не може с обикновени усилия да промени това, което му е писано да стане- казва Конфуции. И може би в желанието си да окаже поне малко влияние върху съдбата си, на татуировката на Бекъм йероглифът за живот шън е подчертано голям, а този за смърт съ е малък и неясен.

Но други хора далеч не са толкова големи късметлии в избора на смислена татуировка. Например надписът宦官huàn guān хуан гуан може да изглежда красиво, но не означава нищо друго освен евнух. А с подобна татуировка и най-мъжествения мъж може да загуби силата си. Дори и с голяма доза хумор едно такова послание малко трудно би могло да бъде разбрано.

Какво означава татуировката на друга спортна звезда е трудно да се каже ако пред нея не бъде поставено огледало. Защото само в огледален образ йероглифите придобиват смисъл. Едва ли притежателят с фланелка Номер 10 е имал умишлено впредвид да скрие значението на татуировката си. Но в едно няма спор, гравирането на йероглифите е безупречно поне откъм стил.

Децата в желанието си да подражават на възрастни също се издокарват с временни татуировки. Например малка сладурана доволно позира пред фотообектива със своята татуировка чю чю.Но дали знае, че написано там е „щурче"?

Кога точно татуировките се появяват в Китай е трудно да се каже. Но със сигурност те вече са заели място на историческата сцена по време на управлението на императора Цин много преди да дойде новата ера. За разлика от днес по онова време татуировки слагали съвсем не по желание на обвинените в нарушение на законите на империята. На лицето на престъпниците били татуирани знаци, че са виновни и по този начин били „заклеймявани" за цял живот. И ако днес има специални лазерни технологии за премахване на татуировките, то по онова време обвинен ли си веднъж в престъпление, изписанотие на лицето и оставаш такъв в очите на хората за цял живот.

Някои хора като Цин Пу все пак успяват да живеят с клеймото на престъпник на лицето си да се радват на добър живот. Той става един от генералите на императора Лиу Бан(г) и остава в историята с прякора чин(г) „Татуираният", което било равнозначно на „Престъпникът". В древните архиви няма запазена информация нито за истинското му име, нито какво точно е било татуирано на лицето му. Ако се съди по липсата на специални машини за изработка на татуировки и факта, че стражарите едва ли са били изключително надарени най-вероятно някакъв знак или щриха били срязвани с нож, а в раната натърквана мастилоподобна смес.

В един от китайските класически романи, написан преди около 500 години по време на династия Мин, авторът Шъ Най-ан 施耐庵 shī nài ān описва живота на 108 китайски благородни разбойници от типа на Робин Худ. Действието се развива по време на династия Сун, а робин-ханците са събрани откъде ли не: благородници, крадци, селяни, циркови артисти. Както се досещате много от тях са с татуирани лица, защото са извън закона. Един от тях, смелчага известен с това, че с голи ръце е победил тигър имал четири йероглифа на лицето си с мястото, където бил заловен за извършено убийство. За да прикрие издайническата татуировка, след като избягал от злополучния град, младежът спуснал дългите си коси от двете страни на лицето си. В древен Китай, както жените, така и мъжете не си режели косите, а ги завивали на нещо като кок на тила на главата. Тази традиция продължила до края на династия Мин. Косата не се подстригвала, защото се смятала за дар от родителите, който не може просто да бъде изхвърлен. Така, че ако в онези времена някой решил да се замонаши, косата му била отрязвана и по този начин се прекъсвала връзката с родители му. Но най- обикновените монаси съвсем не си режели косата веднага, а просто я държели спусната по раменете. Така дегизиран като монах, смелчагата от китайския класически роман успял да пристигне незабелязано и да се присъедини към разбойническия съюз. Но от тази безценна книга можем да проследим и промяната, която настъпва в отношението към татуировките. Освен като наказание за престъпни дела, те започнали да се използват и с естетични функции. Друг от благородните разбойници Шъдзин имал татуирани на тялото си девет дракона, а оттам идвал и прякорът му „Човекът с деветте дракона". Но най-голямо майсторство и умение били вложени в татуировките на Йенцин-друг от героите на романа. Той самият бил невероятен чаровник, умеел да свири на няколко инструмента, пеел, говорел няколко езици и владеел бойни изкуства. Цветната татуировка по мъжественото тяло на Йенцин накарала не една жена да се влюби в него, но той оставал непристъпен, защото такъв бил трябвало да бъде истинският мъж според древните китайци.

И ако не можем да сме сигурни доколко събитията в романа отговарят на действителността преди около 1000 години, то може да сме убедени че поне преди 500 години по време на написването на тази книга на татуировките вече се гледало като на изкуство, не само на някакъв надпис. Сред тях имало цветни рисунки изображения, дори цели картини.Те изразявали мечти или желания на притежателя и будели възхищение у останалите.

Но татуировките винаги са били запазена марка за определена част от съсловието. Например на китайските войници е забранено да се татуират, а в някои консервативни кръгове татуировките все още се възприемат като израз на хулиганство или липса на вкус. Какво ще е развитието на този тип изкуство само бъдещето ще покаже. Поне дано да има все по-малко криворазбрани надписи.

Нора ви предлага следните думи:

[        纹身wén shēn уън шън татуировката

[        文身 wén shēn уън шън татуировката

[        百无禁忌bǎi wú jìn jì бай у дзин дзи „Нищо не ме спира!", „Няма табута", „Няма забранени неща"

bǎi бай „всичко", „всяко нещо";

wú у „няма"

jìn jì дзин дзи „забранявам", „спирам", „табу"

[        草书cǎo shū цаошу стил в китайската калиграфия

[        生死有命，富贵由天shēng sǐ yǒu mìng，fù guì yóu tiān шън съ йоу мин(г) фу гуей йоу тиен Животът и смъртта решава ги съдбата, живот в богатство или бедност решават Небесата

[        宦官huàn guān хуан гуан евнух

[        蛐蛐qūqu чю чю щурче

[        黥布qíngbù чин(г) пу Цин  Пу, императорски съветник

黥qíng чин(г) татуировка (на лицето) стар стил

[        施耐庵 shī nài ān Шъ Най-ан автор на китайския класически роман „Всички мъже са братя", наричан още „Записки край брега на езерото", 《水浒传》„Шуей Ху" shuǐ hǔ zhuàn Шуей ху джуан

* Моля обърнете внимание, че за ваше улеснение транскрипцията на български език, отговаря на най-близкия начин на произнасяне, но е различна от официално приетата такава.Фонетичната транскрипция пинин на латиница е със съответните тоновете на произнасяне: (ˉ)първи,(ˊ)втори,(ˇ)трети,(ˋ)четвърти и (˙)нулев тон. Носовото Г е поставено в скоби, за да се разграничава от думите, в които липсва