Фу Суеймин е собственик на най-големия китайски ресторант в София „Градината на мечтите". Той, както повечето китайци в България, е от град Цинтиен в източната провинция Джъдзян. Районът е известен с голямата си имиграция и хората там даже се шегуват, че където из Европа има червен фенер или китайски флаг, там със сигурност има поне няколко души от Цинтиен. Фу Суеймин е от първото поколение китайски имигранти в България, което пристига тук през 90-те години на миналия век. През 1998-ма, 37-годишният мъж и семейството му идват от Испания и той започва работа като готвач в китайски ресторант. Шестнайсет години по-късно, благодарение на своя хъс и неуморна работа, Фу Суеймин се превръща в един от най-успешните китайски търговци в България. На въпроса каква е тайната му, отговаря кратко: „Честност и здрава работа".

Един кратък отговор, но нив него се включват невъобразими усилия и постоянство на работи. Ние може би ще намерим някои по-конкретни отговори в следния диалог.

Отдавна ли живеете в България?

Дойдох в България през 1998 г. Ние, хората от Цинтиен се занимаваме по традиция с бизнес в чужбина. Защо избрах България? Ами тук не бе нужен толкова голям капитал, за да започна бизнес. Тогава нямах достатъчно средства.

Какво бе първото Ви впечатление от България? Имаше ли разлика с Испания?

Работих като готвач в Испания пет години и отначало вършех същата работа и в тукашен китайски ресторант. Заплатата ми бе малка, с жена ми живеехме в ресторанта, за да пестим от наеми. Беше трудно, освен това не знаех почти нищо на български, защото по цял ден стоях в кухнята. За нас готвачите най-важно е как да приготвяме хубави ястия и не остава много време за учене на езика. В края на вечерта човек се чувства напълно изцеден и не му е до нищо. Българите около мен обаче винаги бяха усмихнати и ме разбираха. Благодарение на помощта от българските ми приятели, животът ми постепенно се подобряваше. От тези години разбрах, че в България, в сравнение с Испания, освен по-чист въздух, хората са и по-приятелски настроени.

Как започнахте собствен бизнес?

Като всеки прохождащ бизнес и моя имаше трудни моменти в началото. Тогава китайската кухня все още не бе толкова популярна като сега. Българите имаха резерви относно вкуса на китайските ястия, които са съвсем различни от европейските. Затова аз и жена ми разпитвахме много пъти българските ни приятели, какъв вкус и начин на приготвяне е по-подходящ за българите – по-солено, по-кисело или по-сладко. След това, ние пременяхме оригиналните рецепти в зависимост от българския вкус. Разбира се, тези промени бяха на базата на оригиналния китайския вкус, ние само използвахме български продукти, като захар и оцет, който например е по-сладникав от китайския. Освен това, в менюто ни присъстваха ястия, които бяха по-предпочитани от българите като пържен ориз със зеленчуци, пиле в сладко-кисел сос, свинско „юсян жоусъ", кисело и люто, българските приятели много ги харесват. Благодарение на всичко, между 2004 и 2005 г. нашия ресторант бе посещаван от все повече клиенти. Мисля, че главната причина е бързото развитие на китайската икономика и повишаване имиджа на страната зад граница, както и спонтанно популяризиране от клиентите за нашия ресторант. В Китай казваме: „Признанието от устата на хората е по-хубаво от златна или сребърна награда".

Живеете в България вече 16 години. Разкажете ни за промените тук, на които сте бил свидетел.

Промените са наистина големи. Помня как преди 16 години в България беше голяма рядкост да видите китайци. Повечето бяха като мен – работеха в ресторанти или магазини, и не можеха да се похвалят с кой знае какъв стандарт на живот. През последните години обаче, китайците в България живеят все по-добре и са по-заможни. Свидетел съм на това как все повече големи китайски фирми идват и инвестират в България, и това е гордост за нас – китайците, които живеем тук. Това символизира все по-силната комплексна конкурентоспособност на Китай, както и представлява все по-добрата инвестиционна среда в България. Освен това, китайското посолство в София има все по-добри отношения с българските правителства. То често организира дейности в областта на културата, това със сигурност е увеличило разбирането на българите за Китай. За нас, които живеем тук, това също е добра новина. Много служители от посолството ни представят на българите като един от най-типичните китайски ресторанти в София. Дори и българските премиери или официални лица често ни посещават. Ние придаваме голямо значение на хигиената и услугите, освен това България все още има нужда от един по-мащабен и професионален типичен китайски ресторант, това според мен е причината за добрите отношения между нас и тях. Честната, усърдна и сериозна работа е тайната на нашия семеен бизнес.

Нека сега да оставим настрана работата. Какво правите в свободното си време, когато не сте в ресторантите?

Вече имаме 5-6 готвачи, затова аз и жена ми се занимаваме основно с проверка на хигиената и нивото на услугите. Ако имаме свободно време, почти винаги ходим на СПА извън града, това е което най-много ни харесва за почивка. Мисля, че сме се научили да ценим това време, защото е трудно да намерим много случаи, в които да релаксираме заедно, все пак трябва да работим почти постоянно в двата ни ресторанта. Като цяло сегашният ми живот е приятен и хубав, работата ме удовлетворява, единствено времето ни за почивка е малко. Да си призная обаче, обичам да разпитвам новите ни български приятели за впечатленията им от ресторантите, когато чуя, че ги знаят и говорят за тях. Кара да се чувствам горд от това, което съм постигнал благодарение единствено на упоритата работа.

На китайски името на ресторанта ви е „Мън Фуюен". Има ли някакво специално значение?

Да, значението на името на български е „благословена градина". Аз съм християнин и когато прехвърлях различни имена, исках един ден то да напомня на децата ми, че благополучието ни е дар от Бога. Както и, че трябва да запазим Божията благодат и признателността към Него в сърцата си. Сега много клиенти на нашия ресторант вече знаят значението на името.

Споменахте, че вече имате два ресторанта в София. Планирате ли да отворите и други извън столицата?

Да. Нашият стар ресторант се намира на улица „Гоце Делчев" 26, а новият е на булевард „България" и улица „Пирин" 89. Бизнесът ни върви добре, затова мисля за отваряне на повече ресторанти – на първо време в София, но после може би и в други градове. Много от редовните клиенти ни посещават вече над десет години, някои живеят далеч, но не пропускат да дойдат с приятели или на празници. Всичко това ни дава кураж да продължаваме да мислим с оптимизъм за бъдещето. Освен това преди време регистрирахме името си „Мън Фуюен" като търговска марка и то не може да бъде използвано от други. Разбира се, трябва непрекъснато да подобряваме менюто си, за да останем конкурентни.

Харесвате ли български ястия?

Да, разбира се! Аз и семейството ми често ходим в някои традиционни български ресторанти. Иначе аз харесвам българските салами салам и фиде. Смятам, че има сходни неща между китайската и българската кухня, например нашите богатството от блюда и вкусове.

Бихте ли ни разказал малко повече за семейството си?

Аз и жена ми имаме три деца. Когато дойдохме в България, те бяха на 10, 12 и 14 години. След неколко месечно учене на български език, те постъпиха в училище. Тогава ги окуражавах да говорят повече с българските си приятели, отколкото с китайци. Докато учеха те също така трябваше да работят почасово в ресторанта. Най-голямата ми дъщеря миеше чашите на бара, а по-малката и сина ми – посудата. Надявам се да не забравят трудните моменти в началото, тъй като само така ще могат да оценят това, което имат сега.

Какви са бъдещите ви планове?

С жена ми продължаваме да сме китайски граждани и на всеки две години се връщаме у дома, за да видим как стоят нещата там, как се развива родния ни край. Често финансираме някои местни проекти, като например изграждането на пътища. Според мен, това е задължително за мястото, където човек е роден, тъй като където и да отидем, няма как да забравим, откъде сме тръгнали. Разбира се, България е другата ни родина, чувствата към която също не можем да пренебрегнем. Затова, мечтая, след като децата ни поемат постепенно работата в ресторантите, да се пенсионираме заедно с жената ми и тогава да живеем за няколко месеца в Китай, и след това също за няколко месеца в България.