4. Празник "Дуану"

Петия ден от 5-тия месец по китайския лунен календар е празникът "Дуану", който заедно с Пролетния празник и Празника на есенната луна е един от 3-те големи празника в Китай.

Защо празникът се казва "Дуану"? Защото на китайски "Дуан" означава начало, петият ден на един месец значи "Дуану". Според китайския календар, 5-тия месец е месец "У", затова пети от 5-тия месец се нарича "Дуану".

За произхода на празника "Дуану" има различни разкази. Най-признатото е това, че този празник е в памет на известния патриотичен поет от древността Чю Юан. Чю Юан живял във Воюващото царство Цу през 3-и век преди н.е. след провала на родината си, той скочил в река Милуо и умрял на пети от 5-тия месец. След това всяка година на този ден, в негова памет хората хвърлят ориз, сложен в бамбуков съд в реката. Постепенно оризът се оформя в Дзундзъ – опакования варен ориз.

Ястието Дзундзъ е най-важният обичай за прекарване на празника "Дуану". В древността Дзундзъ се нарича "Дзяошу", който е варен лепкав ориз, завит от листа на папур или бамбук, с формата на възглавница или пирамида.

Освен Дзундзъ, по време на празника Дуану, хората също ядат солени патешки яйца и пият юнашка жълта ракия.

Освен ядене, празникът Дуану има свои специфични обичаи за красота. На деня, на вратата се окачват Айцао и Цаопу, два вида билки, за да прогонят болестта. Децата са завити от петцветни конци, което символизира дълъг живот. Хората шият ароматни чантички с формата на тигър и тиква-кратуна и ги окачват на гърдите на децата.

В района на средното и долно течение на река Янцзъ състезанието по драконови лодки също е един важен обичай за прекарване на празника. Според легендата, когато местните жители открили скока в реката на Чю Юан, те веднага го спасили с лодките си. Постепенно това действие се превърнало в състезание с лодки. Всяка година на пети от 5-ти месец надбягването с лодки е най-мащабното празнично тържество.