10.  „Мудан Тин" – Павилион на божур

Директорът на областта Нан Ан Дубао има красива дъщеря, ко

,Кято се казва Ду Линян. Дубао кани един много добър преподавател да й преподава класическа литература. Заедно с нея, слугинята Чуен Шян също учи, но тя е още малка, не може да седи спокойно пред бюрото и често бяга навън да играе.

Поради строгите изисквания спрямо жените във феодалното общество в Китай, женитбата на момичета се урежда изцяло от родителите. Дори преди да се оженят, те нямат възможност да се запознаят с бъдещите си съпрузи. От книгите Ду Линян научава много неща и както другите млади момичета, мечтае за истинска любов.

Настъпва пролетта и слугинята Чуен Сян каза на Ду Линян, че домашният парк е много красив. А Ду Линян никога не е ходила там, защото тя трябва да спазва строгите принципи, освен четене, писане и бродиране, не може да излиза да поиграе. След нееднократни подканяния на Чуен Сян, Ду Линян решава да погледне пролетния парк.

Природата в парка е толкова прекрасна, дърветата зеленееят, птиците пеят, а около езерото цъфтят малки диви цветенца. Особено красиви са цъфналите божури, пъстроцветни и леко ароматни. Ду Линян е възхитена от пролетните картини пред очите си. Разглеждайки красивия парк, тя започва да мисли: „Въпреки красивата пролет, всеки ден мога да стоя само в стаята да чета и да бродирам, както пролетта, моята младост изчезва. Ако няма кой да се наслаждава на пролетната красота, каква полза има от такъв прекрасен сезон!" Постепенно, Ду Линян стана все по-тъжна, прибира се в стаята си, легна на леглото и се заспива.

В съня си, тя отново се връща в парка, при нея идва едно младо момче и говори с нея. Той я обича, защото е красива и умна, обаче и съжалява за нейната съдба, защото тя пропуска младостта си само в стаята. Ду Линян чувства, че е влюбена в него, защото толкова добре разбира положението й...

В този момент майка на Ду Линян идва и я събужда. Ду Линян много се тъгува за съня си и отново отива в парка да търси момчето. Обаче, пейзажът е същият, но момчето го няма. След като се връща в къщи, тя заболява сериозно. Тя непрекъснато си припомня онази красива пролет и онзи прекрасен сън. Едва става от леглото, Ду Линян нарисува картина на своя вид и моли слугинята си Чуен Шян да я скрие в парка. Не минава дълго време, Ду Линян умира, а преди смъртта си тя моли родителите си да я погребат в парка.

След години, семейството на Ду Линян премества на друго място. Един ден, едно младо момче минава през парка и се разболява по неясна причина. Той е принуден да намери едно място, за да си почине там и да оздравее. Той се казва Лю Мънмей и е същият, когото сънува Ду Линян.

Понякога той се разхожда из парка и вижда картината на Ду Линян. „Като че ли съм я видил някъде", мисли Лю Мънмей. Той взима картината и я закачва в читалнята си. Той все повече гледа тази картина, все повече я обиква. Дори понякога я вика в сърцето, като че ли е жива.

След като умира, душата на Ду Линян не напуска парка. Виждайки обичта на Лю Мънмей, тя решава да му каже, че са се срещали в съня й, но сега тя вече е мъртва. Обаче, Лю Мънмей не се страхува от нея, и настоява да знае, как може да я спаси и да бъдат заедно. Любовта между тях спасява Ду Линян. След като отварят гробницата, тя се събужда и е дори по-красива от преди.

Безброй хора от древността и до сега са трогнати от романтичната любов между Ду Линян и Лю Мънмей и не могат да забравят момичето, което умира от любов.