5. Кун Джю

Стилът Кун Джю се е наричал още Кун Чиан, Кун Диао, Кун Чю, Нан Чю, Нан Йн, Я Бу и др. различни наименования. Обикновено, когато трябва да покаже красотата на звуците на Кун Джю, се използва Кун Чиан – вид начин на пеене, а при изразяване на мелодията, главно се използва стилът Кун Чю. Когато се представя една цяла история стилът се казва Кун Джю.

От появяването на Кун Джю до значителното му развитие минават 230 години, т.е. от династия Мин до началото на Чин. През този период изкуството Кун Джю развива най-интензивно и най-бързо. Нови творби и сюжети непрекъснато е в най-голям разцвет. В резултат на което се появява все по-разнообразни техники на представленията. В началото, артистите се опитват да разказват цялата история на зрителите, обаче понякога тя е прекалено дълга. Така че се налага стилът „Джъцзъши" – епизод от едно цяло представление става все по-популярен. Съдържанието на Джъцзъши е обогатено, както представленията в този стил са специално създадени. По този начин, Кун Джю привлича все повече зрители.

Представянето на Кун Джю е богата, а текстът му също е прекрасен и стилна, дори само при четене, може да изпитате удоволствие от начина на изразяване и подбора на думите в него. Развитието на Кун Джю представлява етап в развитието на китайския театър, а също така и оказва голямо влияние върху оформянето и развитието на другите видове театрални форми и жанрове, включително и пекинската опера. Във връзка с това, хората наричат Кун Джю „прародител на всички театри".