3. История на пекинската опера

Пекинската опера на Китай е наричана още "Опера на Изтока" и е традиционно китайско изкуство. Тъй като произходът й е от Пекин, затова получава името "Пекинска опера". Досега пекинската опера вече се развива над 200 години. Тя е съставена от няколко древни местни театри, театъра "Хуей бан" от южен Китай оказа най-голямо влияние върху Пекинската опера. През 1790г., артистите от "Хуей бан" за първи път влизат в Пекин и участват в представленията, в чест на рождения ден на императора. След това, артистите от "Хуей бан" постоянно идват в Пекин на представления. Поради постоянното пътуване, "Хуей бан" поема все повече характеристики и спецификата от другите видове театри и по този начин, нивото на представленията му се повишава непрекъснато.

В края на 19-ти век и в началото на 20-ти век, след 10 годишно обединение и развитие, пекинската опера е оформена и бързо става най-големият театър в Китай. Тя се намира на първо място, защото притежава най-разнообразни програми, известни артисти, голям брой зрители и най-широко влияние в цялата страна.

Пекинската опера е комплексно изкуство, към нея са включени представленията на пеене, четене, показване на сюжета чрез жестове, бойно изкуство и танц. Освен това в нея има и различни харектерни герои, Шън – мъже, Дан – жени, Джин – възрастни мъже, Чоу – може за жени или мъже. А най-невероятното в пекинската опера са различните пъстроцветни маски. Увереност и неувереност, красота и грозота, добродушие и коварство, великолепие и бедност, качествата на всякакъв човек може да се изразят чрез маски.

В края на 18-ти век, пекинската опера се намира във върхов период. Тогава, тя не само е популярна сред обикновените жители, но и е любим начин на императорите за забавления. Използвайки благоприятните условия, предоставени от двореца, пекинската опера се развива значително в областта на декорите, костюмите, грима, сцена и др.

От 20-те до 40-те години на миналия век, пекинската опера е във втория период от бързото си развитие. През това време се появяват много школи. Най-известните 4-ма представители от школите са Мей Ланфан ( 1900г.-1968г. ), Шан Сяоюн (1900г.-1975г.), Чън Иеанчю (1904г.-1958г.) и Шюн Хуейшън (1900г.-1968г.). Във всяка школа има голяма група известни артисти, те показват красота на пекинската опера на сцените в Пекин и в Шанхай.

Мей Ланфан ( 1900г.-1968г. ) е един от най-известните артисти на пекинската опера в Китай. Той започва да учи операта от 8 годишна възраст, на 11 години, за първи път излиза на сцената, а през последните 50 години, той полага неуморни усиля в усъвършенстване на пеене, четене, танца, музика, дрехи и грима на ролята Дан, и оформя своя необикновен стил. През 1919г., китайската група, начело с Мей Лнафан дава представления в Япония и за първи път, в чужбина може да види пекинска опера. През 1930г., той и неговата група отиват в САЩ на турне, то преминава с пълен успех. През 1934г., зрителите от Европа за първи път виждат пекинска опера.

След въвеждането на реформата в Китай през 80-те години, пекинската опера отбелязва ново развитие. Като традиционно изкуство, тя получава специална подкрепа от централното правителство. Сега, в театъра в Пекин "Чан-ан", постоянно има представления на пекинска опера. Ежегодният конкурс на изпълнителите на пекинска опера привлича хора от целия свят, които обичат това изкуство. Пекинската опера е един от традиционните компоненти в контактите между Китай и чужбина.

[Театрални стилове в Китай]