69. Пиршеството в Хунмън

В китайската история има много хора и царства, които си оспорват надмощието и властта и са останали много примери на случаи, в които по-слабият побеждава по-силния, като спечелва, основавайки се на мъдростта и смелостта си.

През 221 г.пр.н.е. се основава първата китайска обединена империя на династия Цин. Но нейното управление се отличава с много дела, които са в разрез с интересите на народа, както и с жестока експлоатация на обикновените хора, което довежда до силното негодуване на селяните и започват да избухват едно след друго селски въстания. От тези въстания, имало две по-силни крила, едното се предвождало от генерала от западно Чу Сян Жун, а другото – от един нисък по ранг чиновник от Цин Лиу Бан.

Сян Жун се отличавал с високомерен нрав, който не слушал никого, но той бил смел и умел боец и името му се разнесло навсякъде. Лиу Бан бил по нрав хитър и умел в използването на хората. Във войната срещу Цин те били съюзници и заедно се подкрепяли, като силите им се нараствали все повече. Накрая решили, който пръв превземе столицата на Цин Сиенян, той ще бъде владетел на новата династия.

През 207 г.пр.н.е. Сян Жун побеждава в Дзюлу основните сили на цинската армия, а в това време, Лиу Бан вече повежда войските си към столицата Сиенян. По идея на съветниците си, той разполага войската си на стан близо до града, без да влиза вътре. Той пресича всички пътища към императорския дворец и хазната, но не пипа местните хора. Като виждат, че той е щедър, с добра дисциплина в армията му, хората много се зарадват и го харесват за нов владетел.

Сян Жун, като узнал, че Лиу Бан се е разположил на стан до Сиенян, много се ядосал и повел четиристотин хилядна армия към Хунмън (в днешна Шаанси), близо до Сиенян и се приготвил да отнеме града. Предводителят на Сян Жун Фан Дзън го посъветвал да унищожи от раз Лиу Бан, като казал:"Лиу Бан преди беше един жаден за богатство и жени човек, сега като влезе в Сиенян, той не иска нито богатства, нито красавици, защото в главата му има само една голяма цел. Затова, ние трябва да се възползваме преди той да е успял, да го убием."

Тази новина се донесла до Лиу Бан. Неговият съветник Джан Лян решил, че след като в армията на Лиу Бан били останали само 100 000 души и тя била много отслабена, то нямало как да се изправи директно срещу Сян Жун. Затова, Джан Лян поканил добри приятели и чичото на Сян Жун – Сян Бай да се застъпи за него. След това, Лиу Бан заедно с Джан Лян и генерал Фан Куай отишли лично в Хунмън да кажат на Сян Жун, че те му пазят Сиенян за да дойде той и да стане владетел. Сян Жун повярвал на Лиу Бан и организирал пиршество в негова чест. Фан Дзън седнал до Сян Жун и на няколко пъти давал тайни знаци на Сян Жун да убие Лиу Бан, но той все се правел, че не вижда. Фан Дзън тогава поканил генерал Сян Джуан да изтанцува танца на сабите и така да промуши Лиу Бан. Но тогава скочил бащата на Сян Жун – Сян Бай за да му партнира в танца, като засланял с тялото си Лиу Бан и така тайно го пазел и Сян Джуан не посмял да го убие. Всичко това накарало Джан Лян много да се притесни и той излязъл навън да повика генерал Фан Куай. Генералът веднага извадил меча си и връхлетял в шатрата, като викнал срещу Сян Жун:"Лиу Бан вече завзе Сиенян, но не се провъзгласи за император, а чакаше ти да дойдеш. Той е толкова заслужил пред теб, но ти вместо да го похвалиш, слушаш думите на малките хора и мислиш да го убиеш!"Като чул това, Сян Жун много се засрамил. Лиу Бан се престорил, че отива до тоалетна и заедно с придружаващите го избягал в своя стан. Съветникът Фан Дзън, като видял, че Сян Жун е нерешителен и слаб и оставил Лиу Бан да избяга, много се ядосал и казал:"Вие наистина не можете да сторите нищо голямо! Почакайте и ще видите, че Лиу Бан ще е този, който ще завладее Поднебесната!"

Това именно е известното в китайската история "Пиршество в Хунмън". Тогава, Сян Жун, опирайки се на своята сила, лекомислено повярвал на Лиу Бан и го оставил да избяга. По-късно, Сян Жун се самопровъзгласил за "владетел на Западна Чу", което било равнозначно на император, а определил Лиу Бан за "владетел на Хан", което било равно на васален княз. Не след дълго, Лиу Бан се възползвал, че Сян Жун отишъл да се бори с други царства и превзел Сиенян. Тогава, те започнали четиригодишната битка между Чу и Хан. Армията на Чу имала голямо надмощие откъм бойни сили и неколкократно разбивала армията на Хан, но поради избухливия и жесток нрав на Сян Жун, неговите войски безразборно колели и палели, с което настроили народа срещу него и силите му започнали да отслабват. А Лиу Бан винаги обръщал голямо внимание да спечелва сърцето на хората, умеел да използва хората и постепенно започнал да става по-могъщ и накрая удържал окончателната победа.

През 202 г.пр.н.е. Лиу Бан и армията му обградили войските на Чу в местността Хайся. Сян Жун успял да пробие обсадата, но войските на Хан се втурнали да преследват и най-накрая го убили. Така, Лиу Бан бил провъзгласен за император и основал втората династия на обединен Китай – династия Хан.