66. Битката, в която Цао Гуей побеждава Ци

Като цяло, войната е дело на военните, но в историята на древен Китай има един цивилен, който със своите блестящи способности повежда армията да се изправи срещу чуждестранните нашественици и удържа победа. Това е Цао Гуей, който изиграва главна роля в една битка, а всъщност е обикновен човек.

По време на епохата на Воюващите царства, има няколко царства, които са по-силни и които непрекъснато водят битки с другите за завземане на нови заеми. Едно от тях е царство Ци. Неговия владетел Ци Хънгун, опирайки се на мощта на войската си, през 684 г. напада малкото и слабо царство Лу. Владетелят на това царство Лу Джуангун влиза в борба на живот и смърт с Ци.

Нападението на Ци предизвиква силното негодувание на обикновените жители на Лу. Имало един човек на име Цао Гуей, който решил да се срещне с владетеля им за да го измоли да му разреши да участва във войната срещу Ци. Някой попитал Цао Гуей:"За големите държавни дела си има специални сановници, които се грижат за тях, защо ти е да се месиш?"

Цао Гуей отвърнал:"Сегашните ни управляващи не са далновидни и не съм сигурен, че знаят, какво точно да предприемат. Нашето царство е изправено пред такава голяма опасност, как няма да се намеся?" и той отишъл да се срещне лично с владетеля им.

Пред владетеля, Цао Гуей изказал своята молба да участва във войната и попитал владетеля:"Ние сме по-слаби от Ци, как мислите да се защитавате?"

Владетелят на Лу отвърнал:"В обикновено време хубавата храна и дрехи аз не ги ползвам лично за себе си, а ги раздавам и на другите. Затова, мисля, че всички ще ме подкрепят." Като чул това, Цао Гуей поклатил глава:"Това са малки благодеяния, от които са се възползвали малко хора и народът няма да Ви подкрепи."

"Когато правя религиозни ритуали, аз съм много искрен в молитвите."

Цао Гуей се засмял:"Тази искреност няма голямо значение, защото боговете сега няма да Ви помогнат."

Владетелят пак помислил малко и казал:"Когато хора от народа повдигнат обвинения в съда, въпреки че не мога лично да проуча всяко дело, аз се старая да ги разреша справедливо."

Цао Гуей чак сега поклатил глава в знак на съгласие:"Това наистина може да Ви спечели любовта на народа и мисля, че можете да използвате това в отпора срещу Ци."

Цао Гуей помолил владетеля да участва заедно с него във войната, а Лу Джуангун като го видял, че е изпълнен с решимост и има добра подготовка, приел молбата му. Двамата седнали заедно в една колесница и повели войската.

В древен Китай, когато се бият две армии, те първо разполагат двете войски една срещу друга, после едната страна започва да думка в барабани и да ги предизвиква да нападнат с викове, а другата страна също започва да думка в барабани и приема битката. Ако втората страна не приеме битката, то първата, след три пъти предизвестие с барабанен бой, напада. Освен това, армиите на Ци и Лу се разположили в местността Чаншао ( в днешна Лейу, провинция Шандун), като армията на Ци била по-многочислена и затова първа започнала да бие в барабаните да предизвиква на бой. Владетелят на Лу тъкмо искал да даде заповед неговата страна да приеме битката, когато Цао Гуей го възпрял:"Не трябва да прибързвате, още не е дошло времето!"

Когато прозвучали за втори път барабаните на Ци, Цао Гуей пак казал на владетеля да не приема. Войниците на Лу, като видели, как враговете им били готови всеки момент да се втурнат в бой, от ярост стиснали юмруци, но предводителят пак не им заповядал да се втурнат в бой и с едва сдържан гняв, пак зачакали.

Предводителят на Ци, като видял, че армията на Лу въобще не помръдва, заповядал да се бият барабаните за трети път. Войниците на Ци си помислили, че Лу ги е страх от войната и се приготвили да ги смажат.

Чак тогава, Цао Гуей казал на владетеля на Лу:"Сега можеш да заповядаш да нападнем."

Като се разнесъл звука на барабаните на армията на Лу да влиза в бой, войниците се изпълнили с боен дух и като свирепи планински тигри връхлетели върху врага. Армията на Ци не била готова за подобно нападение и не могла да удържи на напора на противниковата войска и загубила битката.

Владетелят на Лу, като видял, че армията на врага отстъпва, без да чака, решил да тръгнат да я преследват, но Цао Гуей го възпрял:"Не бързайте.", и скочил от колесницата, навел глава и започнал да изучава следите на колесниците, оставени от армията на Ци. След това, той пак се качил на колесницата, погледнал към начина на отстъпване на врага и чак тогава казал:"Моля да заповядате да тръгнем да ги преследваме!"

Войниците на Лу, като чули заповедта да преследват вражеската армия, се втурнали един през един да настигнат врага и в крайна сметка, изгонили армията на Ци извън границите на царството им.

Лу спечелило битката и владетелят се изпълнил с възхищение към спокойното и разсъдливо ръководене на военните действия на Цао Гуей. След като се върнали в двореца, той първо благодарил на Цао Гуей, а после го попитал:"Защо ти не ми разреши да приемем битката при първите два пъти биене на барабаните?"

Цао Гуей отвърнал:"Битката изцяло се крепи на бойния дух. Когато прозвучаха първите барабани, бойният дух беше в най-високата си степен; при вторите – бойния дух почна да отслабва, а при третите – въобще изчезна. Именно когато бойният дух на противника ни изчезна, нашите бойци пък бяха изпълнени с жажда да се бият и как няма да победим?"

След това, владетелят попитал, защо не са се втурнали веднага в преследване. Цао Гуей казал:"Войската на Ци въпреки че отстъпваше, но това е мощно царство с многочислена армия, затова не можехме да бъдем сигурни, дали това не е клопка, дали някъде няма скрити сили в засада и нямаше защо да рискуваме. Но после аз видях, че те са захвърлили в безпорядък бойните си знамена, следите на колесниците също се преплитаха хаотично и чак тогава ми стана ясно, че те наистина е настъпило безредие в редиците им и Ви казах да заповядате да ги преследваме."

Чак при тези думи, владетелят на Лу проумял всичко и прославил обстойното обмисляне на битката от Цао Гуей.