63. Битката при Дзинсин

През 206 г.пр.н.е. загива първата династия на обединен Китай – династия Цин и китайската история навлиза в нов период. По това време владетелите на Западна Чу Сян Жун и на Хан Лиу Бан застават начело на две армии и започват да се бият помежду си, оспорвайки си престола, което е останало в историята като "Битките между Чу и Хан". Стълкновенията между двамата продължават почти 5 години, в които като талантлив военачалник се проявява генерала на Хан – Хан Син. "Битката при Дзинсин" е част от неговата бляскава история.

През октомври 204 г.пр.н.е. Хан Син начело на войска от 10 000 нови войници тръгва в поход. Те прекосяват планина Тайсин шан за да нападнат присъединеното към Сян Жун царство Джао. Владетелят на Джао Къ и главния военачалник Чън Ю събират 200 000 армия, която се разквартирува в прохода Дзинсинкоу на планината Тайсин шан (в днешна провинция Хъбей) и се подготвят за битка с Хан Син.

Дзинсинкоу бил единствения път, откъдето можели да минат войските на Хан за да нападнат Джао. Този район бил много опасен и за да се прекоси, трябвало да се премине по тясна пътека, дълга 100 ли. Това място било много лесно за отбраняване и трудно за нападение и не било удобно за големи войски. Войската на Джао завардила прохода и всичко било в техните ръце, а и военните им сили били в превес, т.е. победата им била в кърпа вързана. Хан Син водел със себе си армия само от 10 000 души, които били уморени от дългия поход и съответно лесни за побеждаване.

Съветникът на армията на Джао Ли Дзуочъ предложил следното нещо на военачалника Чън Ю: от една страна, с голяма войска да се нападне армията на Хан, а от друга страна, с част от силите им да се отреже пътя за отстъп отзад. Така, като ги хванат в клопка, могат да пленят жив Хан Син. Но Чън Ю бил известен със склонността си към директни нападения, който разчитал на превеса на бойните си сили и той отхвърлил предложението на Ли Дзуочъ.

Хан Син разбирал много добре положението на военните сили на двете страни и му било ясно,че ако предприеме пряко нападение, то със сигурност ще претърпи поражение. Първо, той разбил лагер много далеч от този проход и започнал да разучава особеностите на местността и войските на Джао. След като научил, че противниковият генерал Чън Ю ги подценява и желае да проведе една скоростна битка, Хан Син бързо наредил на войската си да се разположи на лагер на 30 ли от Дзинсинкоу.

В късна доба, Хан Син избрал 2000 елитни бойци и всеки от тях взел по едно бойно знаме на армията на Хан. Под покривалото на нощта те се промъкнали по тайни пътеки до тила на стана на Джао и се спотаили. Когато на втория ден, армията на Джао тръгнала, те се възползвали, че станът е опразнен и го нападнали, като свалили знамената на армията на Джао,а поставили тези на Хан.

След това, Хан Син наредил на войската си да развее знамената и да задумка в барабаните и да тръгне в атака срещу Джао. Когато войската на Джао се приближила към Дзинсинкоу, вече просветляло. Генерал Чън Ю свикал цялата си войска да е готова за битка. Като видял, колко малочислена е армията на Хан Син, а той бил заел и по-добрата позиция, наредил целия стан да излезе и да се сблъска директно с войската на Хан. Двете армии се били дълго време, но войската на Джао не можела да удържи победа.

В това време, в стана на Джао били останали малко войници. Скрилите се бойци от армията на Хан Син изскочили от скривалищата си и нападнали стана, като навсякъде забили знамената на Хан и почнали да думкат с барабани и да викат. Армията на Джао изведнъж открила, че задължително гърба им, в техния стан било пълно със знамена на Хан и се объркала. Хан Син се възползвал от това за да нанесе ответен удар, като разбил двеста хилядната армия на Джао, самият генерал Чън Ю също бил убит, а владетелят на Джао – пленен жив.

Битката при Дзинсин, при която Хан Син с 10 000 войници, които използва умело, побеждава двеста хилядната армия на Джао. С това, тази битка написва една бляскава страница в историята на военното дело на Китай.