[Военни истории]

61. Джоу Яфу усмирява седемте владетеля

Има една поговорка: група лъвове, водена от овца, няма да може да победи група овце, водени от лъв. Смисълът на тази поговорка е, че във войната е много важен предводителя.

През ІІ в.пр.н.е. в Китай властва династия Хан. Правителството на Хан и аристократите на западното племе Сиону чрез бракове поддържали примирие и между тях не се случвали големи войни. Обаче, по-късно, Шан Ю от Сиону повярвал на подстрекателствата на някои хора и скъсал отношения с Хан. През 158 г.пр.н.е., Сиону повел войски и нападнал покрайнините на ханската империя, убили голямо количество хора и добитък. Сигналните кули по границата запалили огън за да известят за опасността. Тези огньове се виждали даже в столицата Чанан. Император Уънди изпратил трима генерали с три армии да дадат отпор. За да защитят столицата Чанан, отделно изпратил други трима генерали да се разположат в близост до града, като генерал Лиу Ли се скрил до река Ба, генерал Сю Май – в Цъмън, а генерал Джоу Яфу – в Силиу.

Веднъж, император Уънди лично дошъл по тези места да ободри войските си, а и да се запознае с положението. Той първо отишъл при река Ба. Лиу Ли и войниците му, като видели, че самият император идва, веднага се строили в почетен поклон да го посрещнат. Уънди и придружаващите го нахлули в стана на войската без никаква пречка. След като си поговорил с войниците, императорът си тръгнал и всички се втурнали да го изпращат. След това, Уънди отишъл в стана при Цъмън, където бил посрещнат по същия тържествен начин. Най-накрая, той отишъл в Силиу. Наблюдателите на стана, като видели, че отдалеч се задава конница, веднага съобщили на Джоу Яфу. Войниците бързо си облекли доспехите, натегнали лъковете, изкарали мечовете, изцяло се подготвили като за водене на битка. Авангардът на Уънди стигнал до портата на лагера, но стражата заключила портата и не ги пускала вътре. Авангардът се провикнал сурово:"Императорът скоро ще пристигне тук!" Стражата на портата спокойно отвърнала:"Ние се подчиняваме само на заповедите на нашия военачалник. Ако той не ни нареди, ние не можем да ви пуснем." Хората от авангарда тъкмо решили да започнат да се бият със стражата, когато пристигнал самия император. стражата продължавала да държи портата заключена. Императорът се видял принуден да заповяда на придружаващите го да извадят императорските атрибути и да изпратят човек да предаде на Джоу Яфу:"Аз искам да вляза в стана да окуража войниците." Джоу Яфу веднага заповядал да отворят портите за да може да влезе императорската конница. Когато те влезли, стражата им казала тържествено:"В армията има закони и не се разрешава да се препуска вътре в стана."Придружаващите императора лица много се ядосали. Но самия Уънди наредил на всички да отпуснат юздите и спокойно да вървят напред.

Като стигнали в центъра на лагера, видели Джоу Яфу, облечен изцяло в доспехи и с оръжие, който застанал величествено пред императора и стиснал ръце за поздрав, като казал:"Аз съм целия облечен в доспехи и не мога да се поклоня, позволете ми да Ви поздравя според войнската етика." Като чул това, императорът бил много учуден и държейки се за напречната греда на колесницата си, се поклонил леко на Джоу Яфу в отговор. След това, изпратил хора да предадат думите му на генерала и всички войници. След като това приключило, Уънди напуснал Силиу и тръгнал към столицата Чанан. По пътя, неговите придружаващи обсъждали с негодувание невъзпитаното поведение на Джоу Яфу към императора. Но, Уънди не се съгласил с тях и казал:"Ах, това е истински генерал! Двете армии на река Ба и Цъмън бяха много отпуснати, ако беше дошъл тайно враг, сигурно щеше да ги вземе всичките в плен. А генерал като Джоу Яфу, как даже ще се осмели да го нападне врага!"Така, само от една проверка, императорът разбрал, че Джоу Яфу е много добър във военното дело.

На следващата година, Уънди се разболял. Малко преди да почине, той извикал престолонаследника си и специално му заръчал:"Ако в бъдеще в нашата страна се случат някакви безредици, то постави начело на войските Джоу Яфу, защото това е най-добрия избор!" След като императорът починал, на престола се възкачил Лиу Ци, наречен Хан Дзинди. Тъй като новият император бил много млад, седемте владетели на васалните царства, начело с владетеля на У – Лиу Би замислили заговор срещу него, с цел да го свалят от престола. Хан Дзинди поставил начело на войските Джоу Яфу за да усмири размириците. Изправен срещу мощния съюз на седемте княза, Джоу Яфу предприел стартегията на отбрана, а не на нападение. На няколко пъти, императорът го карал да се пусне в атака, но той отказвал да даде такава заповед. Джоу Яфу разбирал много ясно, че въпреки че съюзът на седемте царства били привидно много силен, но поради разликите в армиите, той нямало да издържи дълго. Наистина така се оказало, като след определено време, войските на противника не можели вече да се стърпят. Те започнали да предизвикват Джоу Яфу, но той твърдо не отговарял, а после започнал диверсия и изкарал всички заговорници на бял свят.

Най-накрая, войската на съюза била принудена да отстъпи, а Джоу Яфу изпратил армията си да я гони и да я разбие. Лиу Би бил убит, докато бягал, от свой подчинен. Останалите князе, като видели положението, се принудили да се самоубият.

Усмиряването на заговора на седемте князе запазило единението на династия Западна Хан и засилило централизираната власт, което пък определя тази династия като един от най-блестящите периоди в китайската история.