45. Сънят на Нан Къ

В китайския език има израз "сънят на Нан Къ", с който се описват сънища или празни, не реални, мечти на някой. Тази история датира от ІХ в., от произведението на танския писател Ли Гундзуо "Нан Къ става управител на провинция".

Имало един човек на име Чун Юлин, който много обичал да пие вино. В двора на къщата му имало една огромна софора (вид дърво –б.пр.) с дълбоки корени и огромна корона. В горещите летни нощи, при светла луна и малко звезди, като подуха вечерния вятър, това било едно прохладно място.

Чун Юлин един ден празнувал рождения си ден и всички приятели, които поканил, дошли. Той бил много щастлив и изпил много чаши с вино. Късно вечерта, всички се разотишли, а Чун Юлин седнал под софората на прохлада и без да се усети заспал.

В съня си той видял двама пратеника, които го отвели през една дупка в дървото. Вътре било ясно като ден и имало цяло царство, което се казвало царство на софората. В това време там се провеждали тъкмо изпитите за държавни чиновници и Чун Юлин също се записал за участие. Той минал трите кръга, като всичко написал с лекота. Когато съобщили резултатите от изпита, той бил на първо място. Следвала беседа със самия император. Владетелят, като видял, че Чун Юлин бил с много приятна външност и много талантлив, много го харесал и сам написал документа за присъждането на титлата на победителя от всички кръгове изпити. Също така, определил дъщеря си за негова жена. Така, Чун Юлин изведнъж станал императорски зет.

След сватбата, двамата съпрузи заживели в любов и съгласие. Не след дълго, Чун Юлин бил изпратен от императора в Нан Къ да стане управляващ на местните земи. Чун Юлин работел усърдно и помагал на народа. Той често обикалял из земите за да се запознае с положението, проверявал и работата на подчинените си, всички ведомства работели много плодотворно и чисто, което заслужило възхищението на народа там. След 30 години името на Чун Юлин било известно навсякъде. Той вече имал 5 сина и 2 дъщери и живеел много щастливо. Императорът на няколко пъти го викал в столицата за да го повиши в длъжност, но местните, като чуели за това, веднага се изсипвали по улиците и запречвали пътя на техния управител и го карали да продължи да работи в Нан Къ. Чун Юлин се трогвал всеки път от любовта на народа и оставал, като обяснявал на императора причината за това. Императорът много харесвал неговата работа и го наградил с много злато и скъпоценности.

Една година, друга страна нападнала царството на Софората, чиято войска се сражавала безстрашно, но потърпяла няколко поражения. Новината за поражението стигнала до столицата. Императорът много се разтревожил и свикал всички важни придворни да обсъдят, какво да правят. Като чули, че армията им е претърпяла няколко поражения и жестокият и безмилостен враг вече наближава столицата, никой не можал да предложи нищо.

Като видял това, императорът много се ядосал и рекъл:"Вие обикновено само се превъзнасяте, колко сте надарени, а сега в това тежко и отговорно време, мълчите страхливо като тревата. За какво сте ми тогава?"

В този момент, първият министър си спомнил за императорския зет в Нан Къ – Чун Юлин и го предложил на владетеля. Императорът веднага заповядал да доведат Чун Юлин и да го поставят като главнокомандващ да поведе войските срещу нашествениците.

Чун Юлин, като получил заповедта на императора, веднага застанал начело на войските и ги повел в бой. Но той не знаел нищо за военното дело и още в първата битка претърпял огромно поражение, с огромни загуби за войската, а самият той бил хванат в плен. Като научил за това, императорът много се разочаровал, отнел всички длъжности на Чу Юлин и му казал да си ходи в къщи. Това внезапно принизяване на Чун Юлин от прочут герой до обикновен човек така го натъжило и засрамило, че извикал силно и се събудил. Той започнал да търси царството на Софората от съня си, но видял само мравешка дупка в дървото, където имало голям мравуняк.

"Сънят на Нан Къ" се използва понякога и за хора, които живеят като на сън и за некадърните управители.