40. Разигравам князете с лъжовен сигнал за опасност

В китайската феодална история най-върховният управляващ бил императора, който имал възможно най-високи правомощия, но ако той приемал това за детска игра и правел, каквото си пожелае, то в крайна сметка сам си определял края.

Император Джоу Йоу е последния владетел от династия Джоу, управлявал през VІІІ в.пр.н.е. Той бил безразсъден и без никаква цел, не се интересувал от делата на страната, а по цял ден се забавлявал с наложниците си в покоите си. Той най-много обичал една от тях на име Бао Съ и угаждал на всичките и капризи, но тя все не била доволна и много малко се смеела. Императорът опитал какви ли не начини да я развесели, но колкото повече той се стараел, толкова тя ставала по-тъжна и нарочно не се смеела. За да предизвика поне една усмивка, той мислел много упорито.

Един ден, императорът завел Бао Съ на разходка навън. Те стигнали до кулата за даване на светлинни сигнали до планината Лишан. Той решил да и покаже за какво се използва кулата и и обяснил, че това е специална постройка за предаване на новини при война. По онова време, от покрайнините на империята до столицата на определено разстояние имало по една такава кула, които се пазели от специални войници. Ако се появял враг, войниците веднага запалвали огън в кулите, с което предупреждавали следващите за опасността и така вестта се разнасяла много бързо до столицата. А ако самата столица попаднела в някаква опасност, в кулата на планината Лишан също се запалвал огън и така се известявало на околните княжества, които трябвало да изпратят помощ.

След като изслушала всичко това, Бао Съ не повярвала на думите на императора, че ако се запалил огън на върха на кулата, той можел да се види на 1000 ли. За да задоволи любопитството и, императорът заповядал на войниците да запалят огън. Този сигнал се предал от кула на кула и когато околните княжества получили вестта, решили, че столицата е нападната и бързо образували отряди да идат да спасяват столицата.

Но след като всички тези отряди достигнали забързано подножието на Лишан, те видели на кулата само императора и наложницата му, които пиели вино и се забавлявали. Те разбрали, че всъщност нямало никакъв враг, а императорът просто ги е разиграл. Князете много се ядосали, но не им оставало нищо друго, освен огорчени да се върнат по домовете си. Бао Съ, като видяла гнева на князете, които били много ядосани от тази история, и се сторило много забавно и се усмихнала леко. Императорът, като видял, че любимата му наложница най-накрая се усмихнала, много се зарадвал.

След като войските на княжествата отстъпили, Джоу Йоу заповядал на войниците си пак да запалят огън в кулата и князете пак забързали да се връщат обратно. Като видели, че князете пак се хванали в измамата им, императорът и наложницата му избухнали в голям смях. Така, Джоу Йоу заповядал на няколко пъти да се пали огън и да си играе с князете и войските им. Най-накрая, когато на сигналната кула пак се запалил огън, никой не повярвал и не дошъл.

Не след дълго, император Джоу Йоу решил да направи Бао Съ императрица, а нейният син – престолонаследник. За тази цел, той се отказал от императрицата и сина си. Нейният баща бил владетел на царство Шън и като чул, че дъщеря му е изгонена, много се ядосал и се свързал с останали царства, за да нападнат заедно династия Джоу. Императорът веднага заповядал да запалят огън на сигналната кула за да извести княжествата за нужда от помощ.

Но князете вече не вярвали на императора и въпреки че в кулите непрекъснато горял огън, никой не се притекъл на помощ на Джоу. Много скоро, столицата на Джоу била нападната и разрушена, императорът – убит, Бао Съ – взета в плен. Така, династия Джоу загинала.