37. Улучвам върбово листо от 100 крачки

През епохата на Воюващите царства в древен Китай съществуват едновременно много малки царства. Във всяко от тях живеят известни хора, с които са свързани различни истории.

Генералът от царство Цин Бай Ци бил много умел във воденето на битки. Армията под негово ръководство никога не била претърпявала поражения и затова си заслужил славата на "генерал на победите". Една година, владетелят на Цин изпратил Бай Ци да нападне царство Уей. Ако Уей паднело, това щяло да доведе като верижна реакция до завземането на други царства, затова много хора се разтревожили.

Един съветник на име Су Ли, на когото било заповядано да иде да уговори Бай Ци да не напада Уей, решил да разкаже следната история на генерала:

Имало едно време един известен стрелец, който се казвал Ян Йоудзи. Той от малък се упражнявал в стрелба с лък и можел от 100 крачки да уцели точно листо от върба. По същото време имало един юнак на име Фан Ху, който също бил много добър в стрелбата с лък. Един ден, двамата решили да се състезават и много хора дошли да гледат.

Мишената била поставена на 50 крачки, като представлявала дървена дъска, на която било нарисувано червено сърце. Фан Ху опънал тетивата и три поредни пъти уцелил мишената. Всички наоколо му ръкопляскали въодушевено.

Ян Йоудзи се огледал на всички страни и казал:"Да стрелям от 50 крачки в червена мишена, това за мен е много близко и ми се струва много голяма. Хайде да видим, кой ще улучи от 100 крачки върбово листо."

Той посочил една върба на 100 стъпки от него и казал някой да си избере едно листо, да го оцвети в червено за да го определи като мишена. След това, той опънал лъка, тетивата иззвънтяла и се забила в центъра на онова листо.

Всички присъстващи онемели от изненада. Фан Ху се знаел сам, че майсторството му не е толкова високо, но не повярвал, че Ян Йоудзи можел да улучи с всяка стрела по едно листо. Затова, той се доближил до дървото и избрал три листа, върху които написал знаци, и накарал Ян Йоудзи пак да стреля.

Ян Йоудзи отишъл до дървото и разгледал внимателно, кои са листата-мишени. След това, се оттеглил на 100 крачки, опънал тетивата и изстрелял една след друга 3 стрели, които уцелили точно тези 3 листа. Всички хора избухнали във викове на възхищение, а Фан Ху удовлетворил съмненията си.

Но, за изненада, сред възторжените викове се чул студения глас на един човек, който стоял до Ян Йоудзи:"Хм, умението да улучваш от 100 крачки върбово листо, те прави подходящ аз да те обучавам."

Ян Йоудзи, като чул с какъв тон този човек му говори, не можал да се сдържи да не се обърне ядосано към него и да го попита:"Как мислиш да ме обучаваш да стрелям с лък?"

Онзи човек казал спокойно:"Аз не мисля да те уча да стреляш с лък, а да ти покажа, как да си поддържаш името на умел стрелец. Мислил ли си, че един ден, когато силите ти тръгнат към края си или ако не уцелиш мишената за съвсем малко, т.е. че не си улучил точно в целта, твоята слава на улучваш всяка една мишена, веднага ще бъде засегната? Един истински умел стрелец трябва да внимава да пази своето име."

Су Ли казал на Бай Ци:"Твоето прозвище е генерал на победите, но царство Уей не е много лесно за разбиване и ако ти не победиш от раз, това ще развали славата ти." Бай Ци, като чул това, решил, че е по-добре да опази името си, да не влиза лекомислено в бой и под предлог, че е болен, спрял нападението върху Уей.