25. Йонхъгун – храма на ламаизма в Пекин

В Пекин има много уникални старинни архитектурни съоръжения, но само едно от тях съчетава особеностите на древното строителство на националностите Хан, Манджурска, Монголска и Тибетска. Това е Йонхъгун – Храма на мира и хармонията.

Йонхъгун е един от най-известните в Китай и света храмове на тибетския будизъм. Той се простира на 60 000 кв.м. площ и има над 1000 зали. Йонхъгун първоначално е бил замислен от втория император на династия Цин Канси за царски палат за неговия четвърти син принц Инджън и започва да се строи през 1694 г. През 1723 г., този принц става император на Китай и цялото му семейство се премества в императорския дворец. Тогава, той оставя половината палат за кратковременни престои извън двореца си, а другата половина дарил на тогавашния ламаистки хутухту за да се превърне в храм на жълтата секта нaламаизма.

Жълтата секта е едно от теченията на тибетския будизъм. Неин основател е Цонкапа (1357-1419 г.), познат още като Лосанг Драгпа. На 17 г. той отива в Тибет да изучава будизма. По-късно, будизмът се превръща в правителствена религия на Тибет и всички последователи трябва да се обличат в жълто, заради което именно е наречен "жълта секта". Цонкапа има голям принос за реформата на будисткото учение. Негови любими последователи са Далай лама и Панчен лама.

В Йонхъгун има множество културни реликви и постройки, измежду които най-известни са "Трите абсолютни".

Едно от "Трите абсолютни" е Планината на 500 Архата зад залата на Колелото на съдбата. Тази планина е висока 4 м., дълга над 4 м. и е изкусно изрязана от виолетово сандалово дърво. Ако се погледне отдалече, се виждат спокойни долини, зелени борове, изящни пагоди, прости беседки, дълбоки пещери, криволичещи пътечки, каменни стълби, малки поточета. Ако се погледне отблизо, се виждат линиите на изрязване, които създават усещането за пространство. 500-те архата се намират сред тази планина. Въпреки че те са много малки, но са изработени с голяма точност, като всеки е различен от другите. Това е едно безценно произведение на скулптурата и дърворезбата. За съжаление, поради войните, са останали само 449 архата.

Второто от "Трите абсолютни" е статуята на Буда в залата на Безграничното щастие или залата на Големия Буда, която е най-високата зала в този храм. Тя е висока 30 м. и е изработена изцяло от дърво. Ако се погледне отвън, изглежда като 3-етажна структура. Но отвътре не се вижда никакво разделение на етажи. В средата и се намира известната в цял свят статуя на Буда от бяло сандалово дърво. Тя е висока 26 м., от които 8 метра са заровени в земята.

18 метра се намират над земята, общият диаметър е 8 м., теглото – 100 тона. Това е най-голямата статуя в света, изрязана от ствола на едно-единствено дърво. При реставрацията през 1979 г., хората виждат, че частта, която е заровена в земята, въпреки че е била подложена за 200 години на различни влияния, тя се е запазила твърда, без никакви повреждания и така доказва високото майсторство на древните хора.

Третото от "Трите абсолютни" е будисткото светилище в залата на Светещия Буда. В нея има статуя на Буда, направена от бронз. Зад гърба и излиза светлина като параван. Тази аура и самата ниша са направени от тънки златни нишки от рядкото нанму (сорт дърво). Всичко е изработено с изключително майсторство. Нишата е на 3 етажа, разделени на 2. В полумрака, статуята на Буда се изправя величествено и главата му е обляна със светлина, излизаща от голямото медно огледало зад него. Заедно с аурата и лампите наоколо, в залата цари особена светлина. Нишата е подпряна на два резбовани стълба, които са облепени със златно фолио. Върху тях са резбовани 99 дракона, като някои са с вдигната глава и протегнато лапи, други са изправени, но всички са предадени като живи.

Освен "Трите абсолютни", има и други постройки и елементи, които също се отличават със стила и изработката си. Например, залата на Колелото на закона има кръстообразна форма, на покрива и, по тибетски обичай, има 5 скъпоценни пагоди; така, с характеристиките си от Тибет, тази зала се превръща в шедьовър на архитектурата на Хан. Има и 4 каменни стели, които са от съчинението на императора от династия Цин "Ламата каза" и в тях се разказва за изворите на ламаизма и държавната политика на династия Цин спрямо ламаизма. Текстът е на китайски, манджурски, монголски и тибетски, с което показва единението на тези националности. От 1981 г. Йонхъгун е отворен за посещения и всяка година над 1 млн. души идват тук за да запалят благовония и да се помолят или за да разгледат храма. Днес, Йонхъгун е не само свято място за будизма, но и културна съкровищница на изкуството на националностите Хан, Манджурска, Монголска и Тибетска.