22. Трябва да ида на юг, а вървя на север

Периодът на Воюващите царства в китайската история обхваща времето от V до ІІІ в.пр.н.е. През този период, в Китай има много царства и княжества, които непрекъснато воюват помежду си, и заради което се появяват много хора, предлагащи съветите и стратегиите си на различните владетели. В съветите си, те използват живи и дълбокомислени метафори за да накарат владетеля да възприеме тяхната идея. Историята за отиващия на юг, а вървящ на север човек, е измислена от министъра на владетеля на царство Уей – Ли Лян.

През периода на Воюващите царства по-големите държави искат да подчинят всички други и да се нарекат управляващи на Поднебесната. Владетелят на царство Уей имал същите стремежи и той решил да нападне столицата на царство Джао – Хандан и да превърне царството в свое васално княжество. Министърът на Уей в това време тъкмо бил извън границата на царството по работа, но като чул тази новина, много се разтревожил. Той бързо се върнал в Уей и без да се измие и преоблече, отишъл да се срещне с владетеля.

Владетелят на Уей тъкмо определял стратегията на нападението пред войската. Той много се зачудил, като видял покритият с прах от пътя министър и го попитал:"Какво има, та толкова бързаш да ме видиш? Даже не си се преоблякъл!?" Ли Лян отвърнал:"Владетелю, току-що ми се случи нещо странно на пътя и затова побързах за да Ви го разкажа." Владетелят на Уей още повече се зачудил и попитал за какво става дума. Ли Лян продължил:"Току-що срещнах една колесница, която се движеше на север. Аз попитах човека в колесницата:'На къде си тръгнал?' А той ми вика:'В царство Чу.' Аз много се учудих и пак го попитах:'Царство Чу е на юг, ти защо тогава вървиш на север?' Той безгрижно ми отвърна:'Моят кон е първокласен, както и да ходи, все ще стигне в царство Чу!'.

Аз още повече се удивих и пак го попитах:'Колкото и да е добър коня ти, това не е посоката за царство Чу.''Не се притеснявай, аз си нося много пари за изпът.' Мен пак не ми стана ясно и го попитах:'Колкото и много пари да носиш, този път все пак не води към царство Чу!' Той се разсмя и каза:'И какво от това! Аз толкова добре управлявам колесницата!' Владетелю, той въобще не послуша моя съвет и продължи на север." Като изслушал историята, владетелят на Уей не можал да се сдържи и избухнал в смях:"Как може да има такива глупави хора в Поднебесната!" Ли Лян продължил:"Владетелю, Вие нали искате да застанете начело на всички царства? Тогава Вие първо се нуждаете от доверието на всички в Поднебесната. Но Вие сега се опирате само на това, че земята на царството ни е по-голяма от другите, армията по-силна и искате да покорите хората и да увеличите авторитета си. Но така Вие ще се отдалечавате все повече от целта, която искате да достигнете, също както този човек с колесницата, който иска да иде в царство Чу, което е на юг, а пък върви на север и се отдалечава все повече от Чу!"

Владетелят на Уей най-накрая проумял, че Ли Лян по заобиколен начин го съветва. Той навел глава и мълчаливо помислил за малко, разбрал, че Ли Лян има право и се отказал от нападението си над царство Джао.

От тази история произлиза идиома "трябва да ида на юг, а вървя на север", който буквално означава, че посоката на вървене е юг, но следите на колата са на север. В Китай, хората често използват този израз да опишат положения, в които действията и целта са противоположни.