6. Династиите Вей и Джин

Династиите Вей и Джин царстват от 220 до 589 година от новата ера. В края на втори век, династията Източен Хан и Китай е разцепен на много малки държави. В началото на разединяването, съществуват три държави: Вей, Шу и У. По-късно те се присъединяват към Западен Джин. Но Западен Джин съществува съвсем кратко време /265-316 година н. е/, и отново започва разпад. В южен Китай, е основан Източен Дин, а в северен Китай избухват в етнически войни, в резултат на които възникват много царства. Този период е наречен „16-те държави".

По време на династиите Джин и Вей, в южен Китай занаятчийството бележи голямо развитие. Националните малцинства започват да мигрират в южен Китай. В културно отношение, се развиват будизма и даоизма. Властите по принцип защитават само будизма. Поетите от този период са Тао Юанминг, 7 поети от община Джианан и други. Калиграфията на Ван Сиджи, рисунките на Гу Кайджи, стенописите в Дунхуанг и други културни и художествени произведения, днес са безценни реликви от този период.

Математикът Дзу Чонгджи успява да изчисли числото Пи до 7-мата цифра след запетайката, а „Методика на селското стопанство" на Джиа Сьчи е фундаментално важно произведение в историята на селското стопанство.

Между 420 – 589 година преди новата ера е периода на династиите Нан и Бей. Тогава броят на жителите от централен и северен Китай намалява заради непрестанните войни между малките царства. В резултат на това, икономиката на южен Китай се развива с бързи темпове. Градчето Янджоу и околностите му, е най-развития район в Китай тогава.

По време на династиите Вей и Джин, външните връзки на Китай се развиват успешно. Тогава Китай поддържа връзки с Япония, Корея, Римската империя и централноазиатските страни.

След края на Джин, по време на династиите Нан и Бей националностите в Китай се смесват по течението на река Хуанхъ. При такива ситуации, северните националности са асимилирани от националността Хан, и се формира една нация. Затова може да се каже, че разпокъсаността на държавата в този период и общуването на различните националности, играе важна роля за националното единство в бъдеще, и е важен етап в развитието на китайската нация.