10. Династия Мин

През 1368 година, Джу Юанджанг основава династия Мин, чиято столица е Нанкин. Той е император 31 години. Джу Юанджанг полага големи усилия за заздравяване на феодалната диктатура – убива противниците си и другомислещите чиновници. След смъртта му, внукът му Вен Ди става император, но по-късно е победен от своя чичо Джу Ли. През 1421 година, Джу Ли премества столицата на династията Мин в Пекин.

Династия Минг заздравява диктаторската власт, но много от императорите са бездарни или твърде малки във възраст. Те не изпълняваха своята длъжност, затова властта попада в ръцете на корумпирани евнуси, които преследват добрите чиновници. В резултат на това, обществените противоречия се изострят и са предизвикани редица бунтове на селяни.

В династия Мин има един известен политик Джан Джюджънг. За да смекчи обществените противоречия и да спаси династията, той предлага да се проведе реформа. Според неговия проект за реформа, династията трябва да подобри системата за подбор на чиновници, да възстанови селското стопанство, и намали данъците.

По време на династия Мин, селското стопанство е по-развито от предишните династии. Производството на коприна, порцелан, хартия, желязо и бронз, както и корабостроенето също достигат голям разцвет. Външният културен обмен и външната търговия се развиваха успешно. Навигаторът Джънг Хъ 7 пъти прави обиколка из света. Той посещава 30 страни и райони. В края на династия Минг, Китай нееднократно е нападнат от Япония, Испания, Португалия, Холандия и други страни.

В периода на династия Мин, пазарът икономика е в своя начален стадий. В началото на династията, в Китай са внесени тютюн, картофи, царевица, фъстъци, и други видове селскостопански култури от други страни. В този период, занаятчийството, например производството на коприна, порцелан и други, е на високо ниво в света. Особено в производството на коприна, се появяват признаци на манифактура. В династията стокообменът се развива с бързи темпове – в Пекин, Нанкин, Суджоу, Хангджоу, Гуангджоу и други градове, се появяват търговски центрове.

В династия Минг, чиновниците се подбират чрез изпит. Появяват се и важни литературни творби, например „Езерото Шуйху", „Трите държави", „Пътувания към запад", „Златната ваза" и други големи романи. Пътеводителят по география „Пътешествия на Сю Сиакъ", медицинското издание „Рецептите на традиционната медицина", и други, също са от династия Мин.

В края на династия Мин, аристокрацията и чиновниците притежават голяма част от земята, и данъците се увеличават, поради което обществените противоречия се изострят. Затова някои чиновници предлагат да се проведат реформи. Но те са преследвани от евнусите, което води до дестабилизация на обществото.

През 1627 година гладуващите селяни въстават. През 1644 година, въстаниците навлизат в Пекин, избухват бунтове и последният император на династия Мин се самоубива.