41. Тибетски театър

На тибетски език тибетският театър се нарича "Аджилам", а съкратено - "Лам",което означава "богинята - кака".Тибетският театър има вековна история и различни школи. Изпълнението му се характеризира с национална специфика. 8-те драматически произведения като"Принцеса Венчън" , "Принц Носан" и др., включени в репертоара му , вече са станали класически произведения с хубави песни и мелодия, зрелищни театрални маски и дрехи. Всичко това показва солидната културна основа на тибетския театър.

Тибетският театър представлява комплексно театрално изкуство. Всяко представление се придружава от народни песни и танци. От 15-и век монахът от секта"Бка,-бргиуд -па" Тандунджиебу поставя някои будистки легенди във вокално-танцови театрални спектакли. Неговият театрален състав често е на турне из различни райони .

Тоака се заражда тибетският театър.След непрекъснатото обработване, допълване, обогатяване и усъвършенствуване от много народни артисти тибетският театър вече се развива до неузнаваемост Съвременният тибетски театър представлява единство на сценарий,танцово изпълнение,мотив,дрехи и маски ,подхождащи на съответните роли. Освен това за представленията на тибетския театър се използва още акомпанимент от оркестър и вокално пригласяне . От това се вижда, че тибетският театър представлява комплексно изкуство.