9. Трите вида съобщения между двата бряга на протока

През 1979 година китайското правителство предложи да се осъществят директна поща, търговия и транспорт между двата бряга на протока. В продължение на 20 години китайското правителство полага неуморни усилия за реализиране на трите вида съобщения.

Сегашното положение за "трите вида съобщения" между двата бряга на протока

Директна поща:

През 1993 година Асоциацията за отношенията между двата бряга на протока и Фондът за обмена между Тайванския проток подписаха "Съглашение за информация и компенсация на препоръчаните писма между двата бряга на протока". Оттогава официално започна изпращането на препоръчаните писма между двата бряга на протока.

През 1996 година Китайската телекомуникационна компания и телекомуникационната компания Джонхуа, Тайван, установиха директни телекомуникационни връзки. След прокарването на подводни кабели през 1999 и 2000 година бяха пуснати директните съобщителни линии. Между двата бряга на протока вече са пуснати телефонни, информационни, мобилни и телевизионни линии.

Директен транспорт

През април 1997 година беше осъществена пробната морска линия между Фуджоу, Сямен и Гаосион, Тайван. В началото на 2001 година континенталната част на Китай предоставя помощ за морския транспорт между Джинмен, Мацзу и крайморския район на провинция Фуджиан. Пуснати са в действие и пътнически и стокови линии.

През декември 1995 година и август 1996 година Макаоската авиокомпания и Авиокампания Ганлон откриха въздушна линия между Макао и Тайван, Хонконг и Тайван. С това се реализира недиректната въздушна линия от континенталната част на страната до Тайван през Макао и Хонконг. По време на почивните дни през китайската нова година в 2003 година за удобство на връщащите се тайванските бизнесмени, континенталната част на страната утвърди 6 тайвански авиокомпании да превозват тайванските търговци от Шанхай до Тайван с престой в Хонконг и Макао.

Директна търговия

От 1979 година континенталната част на страната започна да отваря пазара си за тайванските стоки и да дава различни преференции. През 1978 година стокооборотът между двата бряга на протока е 46 милиона щатски долара. А през 2003 година се увеличава до над 58 милиарда и 300 милиона щатски долара. Според статистическите данни, през 2002 година континенталната част на страната става най-големият пазар за износ на тайванските стоки. А Тайван е втория по големина пазар на внос за континентален Китай.

Различните ведомства на континенталната част на страната непрекъснато подобряват инвестиционната среда в страната и предоставят добро обслужване за тайванските сънародници, което стимулира тайванските инвестиции там. До края на 2003 година в континенталната част на страната са регистрирани 60 хиляди инвестиционни обекти с тайвански капитали, с общ капитал от 68 милиарда щатски долара. Вече 10 тайвански банки са установили или ще установят филиали в континенталната част на страната, със седалище обикновено в Шанхай или Пекин.

Но трите вида съобщения между двата бряга на протока и досега са недиректни, еднопосочни и непълни.

Пощата между двата бряга на протока все още трябва да се превозва чрез Хонконг или Макао и видовете пощенски услуги са много малко.

Досега няма директни морски и въздушни линии между двата бряга на протока. Пътниците трябва да престоят в Хонконг и Макао, независимо дали отиват в Тайван или в континенталната част на страната. А търговските стоки между двата бряга на протока трябва да влязат през трета страна, като Япония, Хонконг или друго трето място.

Пазарът на континенталната част на страната е стопроцентово отворен за тайванските предприятия и стоки, докато за тези от континенталната част на страната има голяма дискриминация от тайванските власти. Предприятията от континенталната част на страната не могат да инвестират в Тайван, както не може да се създава търговски орган в Тайван, както и търговски панаири, изложби и др. Също така, е много трудно за представители от търговската сфера от континенталната част на страната да отидат в Тайван за проучване и посещение.