[Религиозната политика и обмен с религиозните кръгове по света]

13. Религиозна политика в Китай

След установяването на Китайската народна република през 1949 година, китайското правителство изработва политиката за свобода на вероизповеданието и създава политическо-религиозните отношения, отговарящи на положението в страната. Китайските граждани имат право свободно да избират и изразяват своето вероизповедание. Различните видове вероизповедания са равноправни и съжителстват мирно. Не са възниквали религиозни спорове. Вярващите и невярващите се зачитат взаимно и живеят мирно и обединено.

Китайската Конституция определя, че китайските граждани имат право на свобода на вероизповеданието. Каквито и да е държавни ведомства, обществени организации и личности не могат да принудят гражданите да вярват или не вярват дадена религия. Не може да се извършва дискриминацията към вярващите или невярващите граждани. Държавата защитава нормалните религиозни дейности. Едновременно с това, в Конституцията се установява, че никой не може да нарушава обществения ред, да уврежда здравето на гражданите и да пречи на образователната система на страната, използвайки религиите. Религиозните организации и действия не са подчинени на чуждестранни сили.

Китайските закони "Закон за автономията в националните райони", "Граждански правилник", "Закон за образованието", "Закон за труда", "Закон за задължителното образование", "Избирателен закон на ОСНП", "Закон за организацията на селски комитети" и "Закон за рекламите" определят, че гражданите притежават избирателно право и право да бъдат избирани, независимо от вероизповеданието си. Законът защитава законното имущество на религиозните организации. Образованието се определя от религиите.

Гражданите притежават справедливото право за приемане на образованието, независимо от вероизповеданието си. Различните националности трябва да си зачитат взаимно езика, писмеността, обичаите, традициите и вярата си. Не може да се извършва дискриминацията към гражданите при трудоустрояване заради различна вяра. В рекламите и търговските марки са забранени да има дискриминационно съдържание по отношение на националностите и религиите.

През януари 1994 година китайското правителство обнародва "Правила за управлението на религиозните места", с цел защита на законните интереси на религиозните места. През февруари същата година китайското правителство публикува "Правила за управлението на религиозните дейности от чужденци в китайската територия", което зачита свободата на вероизповеданието на чужденците на китайската територия, защитава приятелския обмен и културното сътрудничество между чужденци и китайските религиозни кръгове в областта на вероизповеданията.

Китайките закони също определят, че нормалните религиозни дейности на религиозните служители и граждани в религиозни места или извършени в къщи според религиозните навици, като правене поклон пред Буда, четене на сутри, молитвени церемонии，даване на будистко име, пости, празнуване на религиозни празници и др., са защитени от закона, никой не може да се намесва в това.

Като много страни в света, в Китай образованието се определя от религията. В народното образование не се дават религиозните знания на учениците. В някои ВУЗове и изследователски институти се преподават религиите. В религиозните учебни заведения, открити от религиозните организации, се организира обучението на знания според нуждите на самите религии.

В дълговременното историческо развитие, религиозната култура вече стана част от китайката традиционна идеологична култура. Будизмът, Католицизмът, Протестантството, Даоизмът, Ислямът и др. религии в страната в принципите си призовават да се служи на обществото и хората.