4. Китайско-японските отношения

В областта на икономиката, Китай и Япония са важни търговски партньори. В продължение на десет години, Япония е най-големия търговски партньор на Китай, а Китай става за Япония втората голяма търговска държава и втория голям пазар за износ.

В областта на науката, образованието и здравето, след нормализирането на дипломатическите отношения между Китай и Япония, двете страни установяват научно-техническо сътрудничество между правителствата. През май 1980 г. двете страни подписват "Договор за научно-техническо сътрудничество между Китай и Япония". След това, обменът и сътрудничеството в областта на науката между двете държави се развиват бързо, мащабът непрекъснато се увеличава, оформява се разнообразна по форма и канали обстановка със съвместни действия на народа и властите.

На 6-ти декември 1979 г. Китай и Япония подписват "Договор за културен обмен между Китай и Япония", в който уточняват обмена между двете страни в областта на културата, образованието, науката и спорта. През 2002 г. двата правителства решиха да проведат "Година на китайската култура" и "Година на японската култура". Освен това, двете страни се провеждат "летен лагер на младежи от Китай, Япония и Корея", Телевизионна "Конкурс викторина между Китай, Япония и Корея", "Икономическия форум на Китай и Япония" и други.

Понастоящем по китайско-японските отношения още има много чувствителни въпроси :

Първият въпрос е отношението към историята. Това е чувствителен политически въпрос на китайско-японските отношения. От 2001 г. насам, Япония направи учебник по история пренебрегвайки някои историческите факти, и японският премиер Джуничиро Коизуми отиде на поклонение в Храма Ясукуни. Тези инциденти сериозно пречат на китайско-японските отношения.

Вторият въпрос е тайванския въпрос. Китайската позиция към японско-тайванските отношения е ясна, т.е. не се намесва в неправителствените контакти между Япония и Тайван, но остро се противопоставя на официалните контакти по какъвто и да е начин между тях, и на понятия като "два Китай" или "един Китай и един Тайван". Китайската страна изисква Япония ясно да обещае, че тайванският въпрос не се включва в рамките на японско-американското сътрудничество за сигурност.

Третият въпрос е въпроса за островите Дяою. Островите Диаоиую се намират на около 92 морски мили на североизток от град Джилон на провинция Тайван в Източно китайско море, и се състоят от островите Дяою, Хуангвейиую, Чивейиую, Нансиаодиао, Бейсиаодиао и други рифове. От древността, островите Дяою са китайската територия. Като Тайван, те са неделима част от Китай. Китай има неоспорима власт над островите Дяою.

Позицията на нашата страна има исторически и законни основания. През декември 1943 г. Китай, САЩ и Великобритания публикуваха "Декларация от Кайро". В декларацията се посочи : Япония трябва да върне североизточната част на Китай, Тайван и острова Понхулиедао на Китай. В "Послание от Потсдам" се предписва : Условията на "Декларация от Кайро" трябва да се изпълнят. Същата година през август Япония приема "Послание от Потсдам" и обявява безусловна капитулация. Това значи, че Япония трябва да върне Тайван и островите Дяою на Китай.

Четвъртият въпрос е сътрудничеството за сигурност между Япония и САЩ. През 1996 г. Япония и САЩ публикуват "Съвместна декларация за сътрудничеството за сигурност". Въз основа на декларацията се поправи "Курса на сътрудничество по сигурност", изработен през 1978г.. През септември 1997 г. Япония и САЩ официално уточниха нов курс за сътрудничеството за сигурност.

На 24 май тази година, националният конгрес на Япония прие съответните закони на "Курса на сътрудничеството по сигурност" между Япония и САЩ. Това е знак на създаването за нов механизъм на засилването на сътрудничеството по сигурност между Япония и САЩ. Затова, фокусът на нашето внимание първо е върху тайванския въпрос, а второ е тенденцията на развитие на военното дело на Япония. Към сегашния момент Китай вече ясно изрази голяма загриженост и своята позиция.

Петият въпрос е компенсациите от войната. През 1972 г. на преговорите за нормализация на дипломатическите отношения между Китай и Япония, японското правителство заяви, че се разкайва за войната в миналото, която е създала големи страдания на китайския народ.

Заради това, изхождайки от коренните интереси на държавата, нашето правителство реши да се откаже от искането за компенсации от Япония за войната, и го вмъкна в "Съвместна декларация между Китай и Япония", подписана през 1972 година. През 1978 г. "Договор за мир и приятелство между Китай и Япония" бе приет на третото събрание на 5-тия Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители. Така Китай със законови документи се отказа от искане за компенсации за войната от Япония.

Шестият въпрос са химическите оръжия, изоставени от Япония в Китай. По време на нападението на Япония в Китай, Япония явно нарушава международния договор и използва химически оръжия, което причини много жертви сред китайските войски и граждани. При капитулацията на Япония, японските войски скриват и изхвърлят много химически оръжия на място. И досега в над 30 райони на повече от 10 провинции се откриват химически оръжия, изхвърляни от Япония.

Поради дългогодишната ерозия и ръждясването, от тях изтичат отровни вещества. Това е голяма заплаха за безопасността на китайския народ и околната среда. През късния период на 80-те години, китайското правителство официално призова японското правителство да разреши този въпрос. На 30 юли 1999 г. в Пекин двете правителства подписаха "Меморандум за унищожаване на химическите оръжия, изоставени от Япония в Китай".

В меморандума, японското правителство заяви, че помни духа на "Съвместната декларация между Китай и Япония" и "Договора за мир и приятелство между Китай и Япония", и разбира актуалност на разрешаването на този въпрос, и обещава да изпълнява задълженията си по унищожаването, написани в "Договора за забрана на химическите оръжия". Понастоящем, съответните ведомства на двете правителства се консултират за подробностите по унищожаването на оръжията час по-скоро, според позицията на меморандума.

На 8 и 9 октомври 2006 г японският министър-председател Шиндзо Абе, който встъпи пост по-малко от 2 седмици, направи посещение в Китай.

От 11 до 13 април 2007 г. китайският премиер Уън Дзябао направи официалното посещение в Япония.

От 6 до 10 2008 г китайският председател Ху Дзинтао направи държавно посещение в Япония.

На 11 септември 2013 г японското правителство взе решение за закупуване на островите Дяою, Бейсяодао и Нансяодао. Същия ден китайското Министерство на външните работи излезе със заявление, че тази стъпка е незаконна.