Село Шуейниуджао ("шуейниу" в превод означава „бивол") в община Тайпинджън, провинция Хънан, по време на династия Източна Хан е било едно от основните места, където се отглеждал ориз специално за императорския двор. В различните периоди честите смени на коритото на река Хуанхъ, наводненията и наносите възпрепятствали отглеждането на ориз в този район. Това продължило чак до 1949 г., когато бил построен язовирът на река Хуанхъ, а оризищата започнали да се напояват с водите й. С това отглеждането на тази култура по тези места било възобновено.

През 90-те години на миналия век село Шуейниуджао било най-богатото в района Юанян благодарение на отглеждания там висококачествен ориз от сорта „Хуандзинцин". Но 20 години по-късно богатото село Шуейниуджао се превърнало в едно от бедните в района.

Джао Дзюнхай, който е партиен секретар на селото, поел отговорността да ръководи селяните в намирането на нов път за развитие. Заедно със съседното село Луоли създал Кооперация за професионално сътрудничество между земеделците на Юанян. Механизираното производство облекчило селото в голяма степен от тежката физическа работа. Джао Дзюнхай създал фабрика за обработването на ориза. Той регистрирал марката „Ориз Шуейниу" и магазини за селскостопански продукти в град Джънджоу и други места. Освен това внедрил технологията за отглеждането на раци в оризищата. Село Шуейниуджао се намира на само половин час път от град Джънджоу. Партийният секретар Джао Дзюхай се възползвал и от това преимущество и в момента дава част от земята под наем на гражданите. С това осъществява мечтата на хората от града за живот на село и на селяните за по-богато бъдеще.