Китайският законодателен орган ОСНП наскоро прие Закон за защита на националната сигурност в специалния административен район Хонконг. Не е изненадващо, че веднага след приемането му, Съединените щати, Великобритания, Австралия и Канада излязоха със съвместно изявление, в което обвиниха Китай в нарушаване на „международните задължения", залегнали в китайско-британската съвместна декларация от 1984 г. Нека да видим какви „грешки" има Китай.

Първо, крайната цел и основното съдържание на тази декларация е да определи възстановяването на суверенитета на Китай над Хонконг. Следователно, с връщането на Хонконг в родината през 1997 г., британските права и задължения към Хонконг приключиха.

Член 3 от декларацията предвижда основната политика на Китай спрямо Хонконг и всички тези политики са включени в Основния закон на Хонконг. Третата от тях е едностранно изявление на Китай, което е само ангажимент на Китай, няма нищо общо с британската страна и не представлява двустранни права и задължения.

Споменатият по-рано Основен закон на Хонконг и китайската конституция заедно формират правното основание за управление на Хонконг. Според член 23 от закона и при спазване на правната система на Хонконг, китайското правителство инструктира администрацията на специалния административен район да прилага законодателството за национална сигурност.

Въпреки това, 23 години след завръщането на Хонконг в родината, в района все още не е оформено законодателство срещу престъпления като измяна, отцепване, подбуждане към бунт и подриване на държавната власт. Това означава, че Основният закон все още не е приложен изцяло в Хонконг.

Навсякъде по света има закони, забраняващи и наказващи действия, които подкопават националния суверенитет, териториалната цялост и сигурност. Последната резолюция на ОСНП има за цел запълване на правните пропуски в Хонконг в това отношение. Решението на Китай да приеме законодателството е насочено единствено към престъпленията и няма да застраши самоуправлението на спецрайона Хонконг и законните права и свободи на гражданите и чуждестранните инвеститори в града.

Бившите колонисти обаче не забравят своето колониално господство в Хонконг и заедно със своите съюзници се месят във вътрешните работи на Китай чрез хонконгския въпрос.