Като последен губернатор на колониалното управление в Хонконг британският консерватор Крис Патън напусна района преди повече от 20 г. Той бе свидетел на най-мрачния момент, когато Великобритания прекрати напълно колониалното си управление на китайска територия. След като си тръгна, ако Патън имаше малко съвест и чувството на вина и срам за колониалното управление на Хонконг, продължило повече от 150 години и изпълнено с ограбване, репресии и лишаване от човешките права, той нямаше да прави безотговорни коментари за вътрешното положение в днешен Китай.

Когато китайското правителство е решено да поправи недостатъците в законодателството за националната сигурност и да изкорени сепаратистките и терористични сили, отглеждани от бивши колонизатори и различни чуждестранни сили, бившият губернатор Патън твърди, че това е „против волята на хонконгските граждани", „нарушава китайско-британската съвместна декларация за Хонконг" и „слага край на автономията на Хонконг".

Коментарите на политици като Патън за пореден път събудиха болезнените спомени на китайския народ и хората по света, претърпели британска империалистическа агресия и колониално управление.

От средата на 19 век Великобритания започна три мащабни агресивни кампании срещу Китай, включително двете Опиумни войни и разграбването на Пекин. Британското колониално управление донесе горчива болка на хората от Азия, Африка и Латинска Америка, включително на китайците. Великобритания никога не се е извинявала, нито се е чувствала виновна за престъпното си колониално управление и жестоките войни. Това е и основната причина, поради която безсрамни политици продължават да се намесват грубо в вътрешните работи на други държави, демонстрирайки манталитет на колонизатори.

Британските колонизатори затвориха очите си за своите исторически грехове. Нещо повече, те повтарят многократно арогантното и ирационално поведение на своите предци и открито заплашват и тормозят суверенни държави. Опитите им за духовна колонизация изцяло се противоречи на тяхната концепция за „свобода" и „демокрация".

Наистина „демократично и свободно" общество първо се гради върху националната независимост. На британските политици им е ясно добре, че тяхната държава напусна ЕС, за да защити своя суверенитет. За определен период от време заплахите от Обединеното кралство караха китайците да се чувстват неловко. И днес, някои британски политици, които не са способни да отхвърлят колониалните настроения, демонстрират непознание не само на историята, но и на реалността. Решителността и волята на китайския народ обаче ще им покаже, че те повече нямат възможности да се бъркат дори във всеки сантиметър от територия на Китай.