През последните няколко дни обсъжданото от ОСНП законодателство, засягащо националната сигурност в Хонконгския специален административен район привлече вниманието на редица западни политици и медии и стана обект на сериозни критики от тяхна страна. Основният въпрос е, ще доведе ли това до ерозиране на автономията и свободата в Хонконг?
„Мнозина, които заемат прекалено критични позиции към Пекин обикновено гледат на нещата твърде ограничено от тяхна местна перспектива. Всъщност, все повече чужди страни третират в отношенията си Хонконг като част от Китай. Хонконг ще има нужда от по-тесни отношения с континенталната част на страната и това е за доброто и на двете. Американските медии днес смятат, че идва краят на Хонконг. Не смятам обаче, че подобни твърдения са нещо повече от крокодилски сълзи", казва в интервю за CGTN Джоузеф Грегъри Махони, професор в Източнокитайския нормален университет.
Защитата на националната сигурност не противоречи на защитата на свободите. Основният закон на Хонконг третира в чл. 23 въпросите на националната сигурност, но той бе съзнателно стигматизиран по време на обсъждането му през 2003 г. от местния парламент, и последният не го одобри.
Оттогава досега в Хонконг не бяха правени опити да се приеме закон за националната сигурност, което създаде сериозна празнота в правната му система. От движението „Окупирай Хонконг" през 2014 г. до оскверняването на китайските национални символи през 2019 г. и терористичните нападения срещу мирни граждани, които не са съгласни с протестите, радикалните елементи в района постоянно използват законовите пропуски, за да отправят предизвикателства към националната сигурност на страната. И сегашното законодателство е опит да бъде преодоляна тази правова празнота и се подкрепи мира и нормалното развитие на Хонконг.
„Хонконг е мост между Китай и външния свят. Той е все още един от най-големите финансови центрове в света. Харчовете на китайските потребители там са голяма подкрепа за просперитета на района. Така че усилията на малка група хора, борещи се за независимост, са наистина нелепи", казва Уан Хуейяо, директор на Центъра за Китай и глобализацията. Той добавя, че „хаосът и размириците в Хонконг трябва да спрат. Правителството трябва да направи нещо, а законодателният орган да вземе някои решения".
След връщането на Хонконг в пределите на Китай, от Запад непрекъснато се опитват да създават проблеми. Тези антикитайски сили станаха особено дръзки през 2019 г. През май 2019 г. председателката на Камарата на представителите в американския Конгрес Нанси Пелоси и държавният секретар Майк Помпео се срещнаха с представители на протестиращите. По-късно – през октомври, сенатор Тед Крус се облече в черно в знак на подкрепата си към тях. На 15 октомври Камарата на представителите одобри Закон за човешките права и демокрацията в Хонконг, който на 19 ноември получи подкрепа и в Сената.
„Винаги е имало един вид апокалиптично отношение към това Китай да не овладее Хонконг", казва проф. Махони и добавя, че „наблюдаваме изключително странен феномен, а именно, че САЩ и Китай имат все повече общи неща, когато става дума за младите поколения, за това как технологиите променят обществото и как работи културата. Иронията е, че глобализацията сближи много двете страни, но по някакъв странен начин това ужасява хората във Вашингтон, които зависеха исторически от акцентирането върху различията, за да поддържат старите модели на хегемония".
