Великата китайска стена е най-дългото и мащабно отбранително съоръжение достигнало до нас от древността. Тя е едно от седемте чудеса на света, а за китайците - символ на тяхното трудолюбие, упоритост и непреклонност.
Най-ранните опити за издигане на отбранителна стена датират от IX в.пр.н.е., и целта е била защита от нападенията на варвари от Север. През епохите „Пролети и Есени" и "Воюващи царства" (700-221 г.пр.н.е.), борбите между различните китайски князе се засилват, а с това и усилията да бъдат укрепени границите им. Първото, което издига отбранителна стена е царство Чу (днешен централно-източен Китай), скоро примерът му е последван от разположените северно и западно от него държави Ци, Хан, Джао и Цин. Особеност на отбранителните стени от тази епоха е, че са били изграждани в различни посоки и са сравнително къси - от няколкостотин до 1000-2000 километра. За да ги отличат от Великата китайска стена, историците ги наричат „доцински (преди династия Цин) отбранителни стени".
Мащабът и визията за Великата китайска стена водят началото си от управлението на династия Цин (221-207 г.пр.н.е.). Нейният първи и най-виден император Цин Шъхуан (Ин Джън) е прочут политик, стратег и реформатор в китайската история, първият положил основите за истинското и трайно обединение на Поднебесната. След възкачването му на престола на Цин през 247 г.пр.н.е. енергичният Ин Джън започва военни кампании и завоюва едно след друго царствата Хан, Уей, Чу, Йен, Джао и Ци. През 221 г.пр.н.е. приключва периода на "Воюващите царства" и се създава първата обединена китайска държава с централизирана власт. През 211 г.пр.н.е. Ин Джън приема титлата на шъхуанди ("първият император").
Освен с вътрешни междуособици в първите години от своето управление, Цин Шъхуан е трябвало да се справя и с нападенията на хунски племена от север. През 215 г.пр.н.е. той изпраща 300-хилядна войска, водена от генерал Мън Тиен, която успява да си върне завладените по-рано от варварите територии южно от река Хуанхъ, а на следващата година и да ги прогони далеч на север. За да затвърди победата и гарантира сигурността на северната граница император Цин Шъхуан нарежда на Мън Тиен да свърже стената, минаваща по билото на планината Иншан от крепостта Гаоцюе до бившето царство Джао и да построи нова в планината Ланшан от Гаоцюе до прохода Югуан (дн. Шанхайгуан).
Има множество истории и легенди, свързани с грандиозния строеж. Една от тях разказва за девойка на име Мън Дзянню и съпруга ѝ Фан Силян, който едва три дни след сватбата им трябвало да замине на север да строи стената. Мъжът отсъствал дълго време от дома и един ден жена му решила да тръгне да го търси. След много препятствия тя успяла да стигне до мястото на строежа, но там разбрала, че съпругът ѝ бил умрял от изтощение. Три дни и три нощи плакала Мън Дзянню, а сълзите ѝ напоили стената, която започнала да се руши. Тъгата по мъжа ѝ обаче не изчезнала и била толкова голяма, че девойката избрала да приключи живота си като скочи в морето.
Макар това да е легенда, тя е отражение на един реален факт - огромните усилия и човешки жертви, съпътствали изграждането на Великата китайската стена.
По време на Цин дължината на стената е била около 5000 километра, но впоследствие всички китайски династии са дали принос за нейното изграждане, за да се стигне до вида, в който я познаваме днес. Най-мащабните строителни работи са били при династиите Хан (III в.пр.н.е. - III век), Дзин (XII-XIII век) и Мин (XIV-XVII век) и те достигат от 5 000 до 10 000 километра. Така постепенно стената достига 50 хиляди километра във всичките ѝ разклонения, и може да обгърне цялото земно кълбо.
Най-добре запазената част от Великата китайска стена е построена през управлението на династия Мин. Тя започва от Дзяюгуан в провинция Гансу и стига до крайбрежието на провинция Ляонин, където река Сунхуадзян се влиза в Бохайско море.
Днес стената преминава през девет китайски провинции и има дължина 7300 километра. При управлението на император Канси (1661-1722), въпреки че вече няма мащабно строителство, на някои места стената продължава да се доизгражда. Така общо две хиляди години - от епохата на "Воюващите царства" до последната китайска династия Цин - стената е изграждана, допълвана и ремонтирана.
Като отбранително съоръжение Великата китайската стена е построена така, че да бъде удобна за бързото прехвърляне на войски. По нея има множество сигнални кули (фънхуотай), където са палели огньове, за да предупредят за вражеско нападение и вестта да стигне бързо до столицата. През деня сигналите били предавани с дим, а през нощта - с огън. Разстоянието между две сигнални кули е обикновено около 5 километра, в тях са се съхранявали също така оръжия и хранителни припаси, служели са и като място за почивка на войниците.
На ключови отбранителни места по стената има построени по-големи съоръжения - застави (гуанчън). Те са били подбирани така, че минимално количество войници да могат да се противопоставят успешно на многоброен враг. За тези места стара китайска поговорка, гласи: „Един човек може да издържи срещу десет хиляди, ако се намира в заставата". Най-важните застави са били тези при Дзяюугуан, Дзююнгуан и Шанхайгуан.
Заставата Дзяюугуан се намира в провинция Гансу и представлява крайната западна точка на стената. В древността са я наричали „най-сигурната застава под небето". Дзююнгуан е построена върху отвесен планински скат на над 800 метра височина и се намира в северозападната посока от Пекин. Шанхайгуан е в днешния град Цинхуандао, провинция Хъбей, и е била смятана за най-важната отбранителна линия по цялата стена. Северно от нея е планината Йеншан, а на юг Бохайско море. Изграждането ѝ е по идея на мински генерал, който смятал, че от там могат да се контролират и морето, и планинските райони. Днес над вратата на Шанхайгуан стои голям надпис на прочутия калиграф Сяо Сиен, който гласи: „Най-важната застава под небето".
Друга сравнително добре запазена застава по Великата китайска стена е Няндзъгуан в района Пиндин, провинция Шанси. Тя е лесна за защита и трудна за нападение и е останала в история също с името „вратата на Шанси". Заставата е построена в началото на династия Тан (VII-X век). Тук е воювала принцесата Пин Ян, а водените от нея войски били наречени "армията на девицата" (няндзъ дзюн), откъдето идва и името на заставата.
