Разрастването на епидемията от новия коронавирус в САЩ доведе до силни колебания на капиталовия пазар, мащабно прекратяване на икономически дейности и значително покачване на безработицата. Това принуди Федералният резерв, част от функциите на който са въвеждането на мерки за макроикономическа и финансова стабилизация, да предложи през миналия месец проект за спасяване на пазара, чийто обхват надхвърля този по време на финансовата криза от 2008 г.

На 3 и 15 март Федералният резерв на два пъти обявява извънредно намаляване на основната лихва до размер 0% и 0.25%, с което САЩ навлязоха в т. нар. етап на нулеви лихви.

С това решение резервът се опитва да постави под контрол пазарната ликвидност. Намаляването на лихвата се нарича също експанзионистична парична политика, така че да даде по-голяма сила на икономическо развитие.

Чрез намаляване на основната лихва Федералният резерв се опитва да стимулира потреблението на домакинствата, жилищното строителство и ипотеките, както и инвестициите на бизнеса, така че всичко това в съвкупността си да доведе до повишаване на потреблението и икономическия растеж.

За да повиши ликвидността на пазара, на 26 март резервът обяви намаляване на основната лихва до 0%, което означава, че банките могат да използват част от задължителните резерви, отпускайки нови кредити на пазарните субекти. На теория американската банкова система може да пуска пари безкрайно.

Друга мярка за стимулиране на пазара е новият кръг количествени облекчения на стойност 700 милиарда долара, които Федералният резерв обяви на 15 март, а 23-ти коригира, че те са „без горна граница". Количественото облекчаване е конвенционална мярка и означава, че въвеждането на нулевата лихва централната банка ще освободи определено количество ликвидни капитали чрез изкупуване на държавен дълг или други вид средно- и дългосрочни облигации. Съществуват анализи, в които се отбелязва, че количественото облекчаване представлява „косвено печатане на пари", но то не е необичайна мярка, тъй като досега Федералният резерв я е практикувал многократно.

При силни колебания на пазара инвеститорите са обикновено предпазливи, тъй като липсва ликвидност. Федералният резерв приложи различни инструменти, които бяха изпровлани по време на международната финансова криза през 2008 г., чиято цел бе да се спасят предприятията и финансовите институции, на които им липсваха средства.

Според правилата на резерва за действие в извънредни и специални ситуации, той може да предоставя кредити и за субекти извън банковата система. На 17 март Федералният резерв използва специалните си правомощия и стартира схема за финансиране, създадена през периода на световната финансова криза, и закупи краткосрочни дългове на предприятия, както и механизъм за краткосробно кредитиране на финансовите институции, които са одобрени за директна търговия с резерва. На 18-ти пък въведе друг ликвиден инструмент за гарантиране ликвидността на бизнеса.

Мерките на Федералния резерв от месец март в подкрепа на реалната икономика и капиталовия пазар са безпрецедентни, но от сегашната ситуация се вижда, че ефективността им не е голяма – ликвидността на пазара продължава да отслабва, държавните ценни книжа не се повишават, а точно обратното, цената им пада, при това рекордно. Според анализатори, спешното намаляване на лихвата води на засилване на паниката и представата, че парите са всичко. От друга страна количествените облекчения без горна граница също не помагат особено. Експертите отбеляза, че след като ситуацията с епидемията се подобри, ако търсенето за ликвидност намалее, това ще причини проблеми за долара и страната може да навлезе в нова криза.