В процеса на разпространението си COVID-19 мутира и това позволява да се проследи неговия произход и потенциални тенденции, включително дали различията в степента на заболеваемост при различните хора е свързана със заразяването им от различни щамове на вируса, става ясно от съвместно изследване на учени от Кеймбриджкия университет, университета в Кил (Германия), Германския институт за съдебномедицинска генетика в Мюнстер и британскаката компания „Лейксайд Хелткеър", публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Най-ранният щам на вируса, изключително близък до открития в прилепи и панголини, и наречен „Тип А", освен в Китай е установен масово в САЩ и Австралия. Той е мутирал в „Тип В", който след това се е развил в „Тип С", доминиращ в Европа.

„Тип В" на вируса се открива предимно в Източна Азия, което поставя въпроса дали хора извън региона имат някаква устойчивост срещу него.

Първоначално, според учените, следите на вируса не могат да бъдат проследени до неговия произход, тъй като дори и най-ранните случаи изглежда имат значителни промени от това, което те смятат, че би изглеждало първото заразяване на човек. Впоследствие обаче, друго изследване, им е позволило да заключат, че първото предаване на COVID-19 на хора е станало между средата на септември и началато на декември 2019 г., според информация на сайта на Кеймбриджкия университет. В него се проследяват т.нар. еволюционни пътища на вируса при хората чрез използването на техниките за генетични мрежи.