В навечерието на Китайската лунна нова година в българския град Благоевград се състоя он-лайн конкурс на литературни произведения, написани от непрофесионални млади автори, които вярват в силата на словото и в неговото градивно начало. Участваха около десетина млади хора, с различни интереси, за които писането не е професия, но които изразяват с перото си онова, което ги е впечатлило най-силно и е оставило трайни и неизличими спомени в съзнанието им.

Първо място в он-лайн конкурса спецели авторът на есето „Бели китайси кецове" Валери Георгиев, който е завържил Софийския университет „Климент охридски", обича литературата, спорта и изобразителното изкуство, но преди всичко цени омагьосващата сила на думите. Неговото есе е написано по истински случай, който той е преживял, но който е оставил трайни спомени в съзнанието му.

Бели китайски кецове

Беше една топла и влажна есен в края на 1975 година. Започнахме училище както винаги на 15 септември , но веднага усетихме , че тази година ще е по – различна, защото имахме нов учител по физкултура – треньор по баскетбол. Още с появата си в двора той ни впечатли с огромния си ръст , с големите ръце , само едната от които бе достатъчна да хване топката и с топлия плътен глас на един гигант с още по- голямо сърце, който искаше да запали по любимата си игра колкото се може повече момчета. Само за няколко дни училището пощуря по баскетбола. Всички масово се записваха да тренират при новия учител , зарязваха футбола, хандбала и атлетиката.

След няколко месеца упорити тренировки се оформи и отбор на училището, който бързо се сдоби със славата на непобедим в града. За първите официални мачове треньорът даде на титулярните състезатели чисто нови бели китайски кецове – последен писък на народната спортна мода тогава. Беше време, когато маратонките не бяха още добили популярност, децата масово тичаха с гуменки и платненки, чийто живот продължаваше обикновено седмица – две. Та в онези по – бедни години да спортуваш с кецове си беше своего рода преимущество и носеше нотка на известен професионализъм. Фантастичните бели китайски кецове – никога няма да ги забравя! На пазара ги пускаха периодично и веднага свършваха. Бели като сняг, платнени , със зелена подметка отдолу и тънка червена ивица, която обрамчваше цялата периферия на обувката. Стягаха се с бели връзки, които всеки сам навървяше през красиви малки метални халки. Кецовете бяха увити в тънка прозрачна оризова хартия и поставени в картонена опаковка, нашарена с причудливи йероглифи. И до днес помня цената – само шест лева и петдесет стотинки. Малко по –късно пуснаха на пазара китайски кецове с нова кафява подметка, която силно напомняше каучук и струваха седемдесет стотинки повече.Но класиката бе със зелени подметки.

Та раздаде нашият треньор кецове на титулярите, но за няколко от резервите , сред които бях и аз, нямаше . А предстоеше важен мач след два дни и бях сигурен , че ще играя. Как така ще изляза в залата с мойте стари гуменяци, та аз си бях вече баскетболист ?! Като видя, че провесихме носовете надолу, треньорът се опита де ни успокои и ни каза къде в града се продават, за да си купим. Още същата вечер хукнах към магазина, стиснал в ръката събраните на мига шест лева и петдесет стотинки. Продавачката зарови главата в един голям кашон , прехвърли на няколко пъти два –три пакета, но моят номер бе свършил. Бегом до друг магазин и там нямаше, третият пък вече бе затворен. Цяла нощ ревах като магаре под завивките – как така на мене ще се случи !

Не помня как завърши мача. Помня как нашият отбор излезе да загрява в залата преди мача, помня как скърцаха зелените подметки върху дървения под на голямата градска зала, помня как всички бяха с красивите бели китайски кецове, а моят тъжен поглед все надолу към моите стари гуменки.

След мача сигурно съм скъсал двадесет чифта китайски кецове, изиграл съм стотици мачове, но този спомен никога не ще забравя. Някъде повече от двадесет години обаче станаха откакто не съм виждал да продават от любимите ми от детството китайски кецове. Чудна работа – да речеш , че няма внос на стоки от Китай – не е вярно, но точно тези кецове липсват! Днес големите ми вече синове спортуват също активно, естествено оборудвани с функционални спортни обувки, маратонки изработени по ултрамодерни технологии от редки кожи с футуристичен дизайн. Много пъти съм им разказвал за моите неволи с китайските кецове, но така и не успях да им ги покажа - просто ги няма на пазара вече.

Но наскоро отново зърнах детската си мечта…Седях в един дъждовен следобед в офиса и гледах как по отсрещния тротоар хората бързаха да се скрият от проливния дъжд. Сред гъмжилото от черни, кафяви, сини , червени и всякакви други обувки видях чифт бели китайски кецове, надянати на краката на младо момче, което смело джапаше в локвите. Не може да бъде – наистина бяха същите от онова време - бели с тънка червена ивица по корпуса! И подметките – зелени! Чакай , момче! Хукнах през глава навън и оставих колегите в офиса с отворена уста. По дяволите чадъра, ежедневните задачи, трите етажа надолу - за секунди се озовах на улицата и потърсих с поглед белите птици сред сивото градско обувно ято! Нямаше ги , момчето се бе качило в преминаващия автобус…

Стоях безмълвен под дъжда в средата на тротоара и видях как изпод живителните капки на пролетния дъжд изникна моята детска мечта…

Валери Николов Георгиев

България, гр.Благоевград