На плажа в градчето Сяпу, провинция Фудзиен, Югозападен Китай, се намира футболно игрище с интересното име „Байюан" (сто юана). То е въплътило мечтата на създателя му, треньора по футбол Чън Лунцян. На него децата се наслаждават на радостта, която играта на футбол им носи. Този спорт успява да промени дори живота на някои от тях.

33-годишният Чън е треньор по футбол в IV-то начално училище на Сяпу. Той е израснал на село и още от малък обича футбола. На 17 години наследява семейния занаят за обработка на мрамор и се отдалечава от играта. През 2016 г. бизнесът му започва да запада и му остава повече свободно време. Един ден разхождайки се по плажа, вижда, че някои деца играят футбол там. Това отново разпалва ентусиазма му към спорта и той не успява да устои на това да се включи в играта с децата.

Чън Лунцян си спомня, че на плажа нямало врати и се наложило да използва подръчни материали, като камъни, за да маркира вратите. Понякога обаче не било ясно дали голът е влязъл. Един ден след тренировката той минал през магазин за водопроводни тръби и открил, че те могат да се превърнат във футболни врати.

Той измерил ширината и височината на официалната футболна врата и купил 6 тръби, от които направил 2 врати. Монтирането им било лесно. Игрището започнало да придобива форма. И тъй като материалите му стрували сто юана, оттам дошло и името на игрището „Байюен".

Вече готовото игрище, започнало да привлича все повече деца. Чън сформирал отбор с името „Чанфън", вдъхновен от стих на древния китайски поет Ли Бай.

„Ние често тренираме срещу морския вятър. Името на нашия отбор „Силен вятър" олицетворява нашата околна среда и условия, упорити сме, въпреки препятствията. Надяваме се да постигнем добри резултати с дълги тренировки", каза Чън Лунцян.

Отборът на Чън се състои от дузина деца на различни възрасти. Всеки ден те играят футбол по няколко часа, стига да няма тайфун. След тренировките Чън Лунцян изпраща децата едно след друго по домовете им със своята електрическа триколка. Когато той се прибере в къщи, вече е 10 ч. вечерта. За децата Чън е не само учител, а по-скоро приятел, който наричат „бате Лун".

Но хората около него не го разбират, дори и неговото семейство. Защо един възрастен човек всеки ден играе футбол с децата и не се занимава с работата си? Обаче, заради постоянството и по-важното е, че децата наистина обичат футбола и са постигнали добър резултат в мачовете, отборът е одобрен от обществото и семейството на Чън го разбира. По думите на братовчедка му Ли Фан, която не е одобрявала преди неговия избор, сега разбрала, че футболът е от полза за децата.

Децата много се радват на играта на плажа. Футболът им носи радост и предоставя повече избори. Немалко деца стават основни играчи в училищата си, някои дори са били в отбора на околията. Чън Сяохун тренира с Чън Лунцян от четвърти клас и по-късно е включен в околийския отбор в шести клас. Заради футболните си умения той е приет в най-доброто средно училище на околията. Той каза:

„Бате Лун ме научи на всичко. Искам да стана професионален футболист. Когато съм свободен и нямам мачове, винаги го търся да играем футбол заедно".

За да научи по-добре децата да играят футбол, Чън Лунцян, който никога не се е обучавал професионално, настоява да тренира повече от 5 часа всеки ден и учи техниките чрез видеоклипове. Благодарение на усилията си през 2018 г. той получава сертификат за футболен треньор от ниво D. През август 2019 г. е назначен за учител по футбол в IV-то начално училище на околия Сяпу.

Въпреки че вече е учител на пълно работно време, той не забравя децата, играещи футбол на плажа. Всеки ден след часовете той идва на игрище „Байюан" да играе футбол с децата от отбора „Чанфън". Той казва, че играта с децата го прави изключително щастлив и е дълбоко трогнат, че те следват футболната си мечта. Той се надява футболът да им донесе положителна енергия.

„Искам да науча повече деца да играят футбол, за да популяризираме спорта сред обикновените хора. Искам те да получават повече отличия от мачове. Някои деца мечтаят да станат професионални футболисти, искам да им помогна да сбъднат мечтата си. Дори и да не се занимават с професията, искам те да се превърнат в хора от полза за обществото ", каза Чън Лунцян.

Морските вълни се разбиват в брега. На игрището „Байюан" всеки ден може да се видят бате Лун и неговите деца. Той знае, че ще дойде денят, когато децата ще напуснат селата и се отправят към широкия свят. Той се надява децата да не го забравят в бъдеще и когато се завръщат да го търсят, заедно да поиграят футбол.