Скъпи приятели, продължавам да ви разказвам историята на чешкия художник Ири Страка и неговата любов към китайската живопис. С какво се занимава след като се връща в Чехия? Нека да чуем какво разказва съпругата му Тан Кунин.

„След като се върнахме в Чехия, той работи в отдела за Азия към Националната художествена галерия и изучава специално китайската живопис. Там той се опита да реставрира китайските картини в галерията. Всъщност почти през цялото време той рисуваше китайски картини с мастило и вода. Той каза, че това е единственото му хоби в живота и е без значение дали ще успее или не. Единственият му избор бе да рисува. Затова всеки ден се занимаваше само с картините си."

Реалността в Чехия обаче се оказала различна от очакванията на художника. Там нямало условия да реализира мечтата си да стане майстор на китайската живопис. Новият куратор на Националната художествена галерия също променил всичките му проекти, дори не му предоставял необходимите материали за рисуване, например оризова хартия от Китай. В същото време художникът загубил вдъхновение. Всичко това го накарало да страда много.

Ири Страка разказва, че работел старателно 5-6 години, но не успял да получи очакваната подкрепа и резултати. „Чудех се какво да правя? Как да преодолея трудностите? Дали да не рисувам сам вкъщи традиционни китайски картини със сливи, орхидеи, бамбук и хризантеми? Не можех да надмина художниците от древен Китай. Мислих си, че моите картини нямат нищо общо с ежедневието."

Напуснала Китай китайската му живопис сякаш е като вода без извор и дърво без корени. Едва през 2005 г. негов приятел го кани да се върне в Китай и да открие свое студио в зоната за изкуство в пекинския район Тунджоу. Ири Страка винаги е мечтал да рисува картини в традиционния китайски стил с мастило и вода. След като получава поканата, той взима едно от най-важните решения в живота си.

„Бе добра идея. Отдавна мислех по този въпрос, защото когато рисувах в Чехия китайски картини, се чувствах самотен и нямах необходимите условия да творя. Много се зарадвах на поканата на приятеля си и веднага взех решение да тръгна за Китай и да рисувам там всеки ден."

Но Пекин се оказва променен изцяло и съвсем различен в сравнение с 10 години по-рано. Ири Страка е шокиран като пристига в китайската столица.

„Не можах да позная Пекин. Той не бе същия като в спомените и впечатленията ми от 1995 г. Пекин се развиваше бързо и бе много по-голям. Преди десет години в Тунджоу нямаше нищо, но сега бяха построени много квартали и необходимите обществени съоръжения, например много високи блокове. До Международния търговски център – Гуомао скоро бе построен „Дзиенуай Сохо". Много бях щастлив да видя с очите си неочакваното развитие на Пекин и да се включа лично в огромните промени в Китай."

В големите промени Ири намира своето вдъхновение. Той започва да променя своето отношение и разбиране към китайската живопис и да рисува от сърце. Художникът казва, че е намерил своя език. Растенията и планините в провинция Гуанси, рибите и котките по улиците на Пекин и много други дребни неща от живота, на които хората не обръщат внимание се превръщат в обекти на неговото творчество. Съпругата на Ири, Тан Кунин, казва, че когато били в Чехия, мъжът ѝ нямал никакво вдъхновение, докато в Китай всичко му било много близко. През 2005 г. те се връщат в родния град на Тан в провинция Гуанси, за да посрещнат Китайската нова година. На пазара за хранителни продукти едно свинско сърце се превръща във вдъхновението за художника. Тан си спомня:

„По време на почивните дни за Нова година отидохме в родния ми град Гуейпин в провинция Гуанси. На пазара той видя едно свинско сърце и извика: Дай ми фотоапарата да снимам. Каза, че се е появило някакво романтично чувство, романтично като цвете. Тогава той започна да рисува серията „свински сърца"."

Серията „свински сърца" е одобрена от куратора на чешката художествена галерия и той му обещава, че ако продължи да рисува по този начин, ще организира негова изложба.

По-рано Ири Страка мечтае да е като китайците. Той обаче е обучаван в западното изкуство, харесва древната европейска живопис, особено бароковата. В същото време обаче не е изцяло западен художник, защото от малък се интересува от китайското изкуство и култура и в живота си приема много китайски концепции. Двете култури за него са като пашкул на копринена буба, който ограничава мисленето му. Накрая обаче „художникът го пробива и се превръща в пеперуда".

„Беше много трудно, защото бях в две културни атмосфери. Какво можех да направя? Но накрая намерих начин да се избавя от мъченията по идеален начин. Реших да ползвам и двете култури, да работя за двупосочния обмен. Мислех си, че бъдещето на човечеството е в глобализацията. Всички народи трябва да се запознаят с различните култури и да се разбират взаимно."

От този момент Ири решава да се откаже от традиционните техники, композиция и начини на рисуване. Всичко се преобърна, както обръщаш лист хартия от другата страна. По-късно чешкият художник представя новите си творби в Зоната за изкуство „798" и всички посетители са потресени, защото той изцяло е променил модела и съдържанието на китайската живопис. Като художник, съпругата му Тан Кунин разказва пред нашия репортер:

„Много критици казват, че неговият стил прилича на италианския художник Джузепе Кастильоне, който работи в императорския двор на династия Цин, и използва „ефекта на сома". А много съвременни китайски художници започват да се питат какво са правили през всички тези години? Защо не са се сетили, че могат да рисуват и стомана, цимент и всичко съществуващо? Как не са се сетили да отразяват съвременното общество чрез своите творби?"

Ири Страка е „сома" в традиционното китайско изкуство, който кара „сардините" да са активни и прокарва нови гледни точки в китайския стил за рисуване с мастило и вода. Той успешно интегрира китайската и западна живопис.

Скъпи приятели, има още много неща, които искам да ви разкажа за кариерата на Ири Страка. Ако твърдим, че „той десет години шлифова един меч", то с намирането на собствения стил в традиционното китайско изкуство е шлифована само едната страна на меча. В следващото ни предаване от рубриката „Културна панорама" ще продължим с историята на чешкия художник и неговата съпруга, ще ви разкажа за техния принос за културния обмен между Китай и Чехия.