През последните години университетите, създадени и финансирани от различни компании (известни още като „корпоративни университет), набират скорост в Китай и са все по-атрактивна опция за получаване на образование.
На 15 октомври „Мейтуан Диенпин", оператор на най-голямото интернет приложение за доставка на храна в страната, обяви официалното създаване на Университета „Мейтуан" (Meituan University), който ще бъда оглавяван от съоснователят на компанията Му Жундзюн. Учебното заведение ще има осем факултета, обхващащи широк спектър от сектори, фокусирани върху основния бизнес на „Мейтуан", включително кетъринг, доставки и вино, се казва в съобщение на компанията по повода.
Същия ден ByteDance, компанията-майка на приложението за кратки видео клипове „Диенпин" (TikTok), също обяви своя „Джъчун клас", който е отворен за основатели на компании от индустрии, свързани с интернет, интернет на нещата, 5G и изкуствен интелект (AI), според местния новинарски сайт awtmt.com.
Тези две форми на обучение не са нови. Преди четири години „Тенсент" създаде университета „Цинтън", който е „единственият на ниво компания, фокусиран върху основатели и предприемачи, и се ангажира да осигури платформа за обучение през целия живот за създателите на авангардни индустрии", посочват от интернет гиганта.
През 2015 г. „Алибаба" създаде в Ханджоу университета „Хупан", чийто президент стана Джак Ма.
На фона на бързото развитие на китайските предприятия, броят на корпоративните университети в страната също се покачва. През 2012 г. е имало едва 1186, но се очаква броят им да надмине 3000 през 2019 г., според awtmt.com, позовавайки се на проучване на Института за научноизследователска дейност в Циенджан.
„Корпоративните университети не са традиционни университети и не са паралелни на сегашната образователна система. Те възнамеряват да обучават и развиват хора, които наистина могат да бъдат използвани за работа и производство и са по-скоро практически, отколкото теоретично ориентирани", обяснява Лю Дидин, независим анализатор на индустрията. Той добавя, че корпоративните университети обикновено се изграждат около основния бизнес на фирмите, което означава, че те могат да имат думата за отрасъла, в който участват, и да актуализират студентите с информация от индустрията от първа ръка.
Ли И, главен научен сътрудник в Интернет изследователския център към Академията за социални науки в Шанхай, обяснява, че корпоративните университети не са нова концепция, тъй като много западни технологични гиганти създават подобни учебни заведения от години, включително „Интел" и „Майкрософт". Те се опират на традиция, създадена преди повече от 60 години от „Дженерал Моторс", който отваря в средата на 50-те години на миналия век първия корпоративен университет, следван от „Макдоналдс" през 1961 г. и „Уолт Дисни" и „Моторола" през 70-те години.
За разлика от тези заведения, създадени от западни компании като средство за повишаване квалификацията и професионалните умения на служителите и представяне на визията и бизнес целите им, корпоративните университети в Китай се развиват в различна посока – те са отворени и външни лица, които постъпват в тях с тестове и интервюта. За да постъпи някой в университета на „Тенсент" той трябва да бъдат основател, председател или изпълнителен директор на предприемачески проект, завършил финансиране от серия А (или еквивалент), освен това трябва да премине няколко кръга на пресяване перди да бъде официално приет за студент. Според компанията веднъж е трябвало да избере 48 кандидата от група от над 1000, което е дори по-нисък процент на прием в някои университети от „бръшляновата лига". Изисквания за влизане в университета „Хупан" са още по-строги. Кандидатът, трябва да бъде основател на компания, която е на поне три години, има над 30 служители и годишен приход от над 30 милиона юана (4,25 милиона долара). Кандидатите също трябва да представят свидетелства за данъчните плащания на бизнеса си и да представят три препоръчителни писма, поне едно от които трябва да е от списъка на сертифицирани рефери на университета. Онези, които са с приемлив стандарт и имат достатъчно късмет, за да станат допустими кандидати, най-накрая преминават към етапа на интервю.
С толкова строги изисквания за допускане, компаниите могат или да използват това като възможност за избор на потенциални кандидати за инвестиции, или биха могли да помогнат на кандидатите, в които вече са инвестирали, да установят връзки и да ръководят развитието си, за да получат по-висока доходност, казва Ли И. „Те също биха могли да формират мощни [групи] чрез приетите от тях студенти, които вече са опитни и успешни предприемачи", добавя той.
За много възрастни, които работят, основната мотивация за посещение на корпоративен университет е получаването на достъп до вътрешните ресурси на големите компании и изграждането на връзки с други участници в бранша, които потенциално биха могли да бъдат полезни за техния бизнес. Цената за такава възможност обаче не е евтина. Таксата в университета „Хупан" е 350 000 юана, а в „Цинтън" 500 000.
Въпреки че мнозина смятат корпоративните университети за печеливша възможност както за кандидатите, така и за компаниите, все още има аргументи, че твърде много „клики", ръководени от топ фирми, няма да насърчат лоялната конкуренция и иновациите в света на бизнеса. Ако просто приемането в университета „Хупан" може да даде възможност на проекта на някой да бъде одобрен от индустриалните гиганти, това не е честно, смята Ли И и добавя, че е трудно да се каже колко дълго ще продължат тези университети в бъдеще. „Наистина зависи от това как завършилите и кандидатите гледат на стойността на курсовете", добавя той.
