В района Сунджуан край Пекин има една къща, която прилича на крепост, защото е обградена от стени, без нито една пролука. Зад тях обаче се крие малка градина, където собственикът е засадил различни растения, както и триетажна сграда, в която има студио за рисуване и изложби. Това е китайско-чешката художествена галерия. Домакинът Тан Кунин каза, че галерията е проектирана от чешки архитект, следвайки стандартите за строителството на мостове, затова е изключително здрава, също като сградите в чешки стил на японския остров Хирошима, където бе хвърлена ядрена бомба по време на Втората световна война.

В днешното ни предаване от рубриката „Културна панорама" ще ви разкажа историята на хазяина на къщата – чешкия художник Ири Страк. Поради любовта му към китайската култура и живопис, известна още като „изкуство с мастило и вода", много от неговите сънародници го наричат с името на известния китайски художник Ци Байшъ, докато китайските му приятели са му дали прозвището „ниен'ю", което на китайски означава „сом".

„Запознах се с китайското изкуство още в детска възраст. Когато бях шести клас, намерих в кабинета на баща ми две книги за Китай – едната бе албум с рисунки на Ци Байшъ, а другата „Съвременна китайска живопис"", разказва Ири Страка.

Той говори с нас свободно на китайски и сподели за първия си допир с китайската живопис.

„Бях на 10 или 11 години. Тогава се вълнувах, защото много харесвах картините. За мен те бяха толкова красиви и магични. Просто не знам как да опиша това, което чувствах към тях."

Оттогава Ири Страка ходи навсякъде с брошурата на Ци Байшъ и започва да колекционира всичко от Китай – химикалки, гуми, кутии с китайски йероглифи и много други неща, дори поръчва на приятелите си да му купят от Германия китайски четки за писане и рисуване.

„Тогава реших, че един ден непременно ще отида в Китай да уча китайска живопис, особено техниката за рисуване с мастило и вода."

Близките му обаче не одобряват това негово решение. През 50-те години на миналия век културният и политически обмен между Китай и Чехия се развива добре, но през 70-те и 80-те години се влошава драстично.

„Всички се чудеха и питаха защо искам да отида в Китай, защо съм избрал да уча китайска живопис ?! А в гимназията съучениците ми ми викаха Ци Байшъ, защото всеки ден носех брошурата на китайския художник."

Всичко това обаче не променя любовта на Страка към китайската култура, особено живописта. Чрез приятели той се запознава с един чешки китаист, който работи в библиотеката на Националната художествена галерия. След това той започва често да ходи там и да взема книги, свързани с китайската история и философия. Неговият нов приятел му казва, че ако иска да се запознае подробно с китайската живопис, трябва да научи китайски език, да разбере историята и културата на тази източна държава. Той му предлага като начало да се запише във факултета по китайски език към Карловия университет в Прага и след това да отиде в Китай да изучава живопис.

През това време Ири Страка чете много за китайски художници като Ци Байшъ, Лин Фънмиен, Хуан Хунбин, У Дзуожен, Йе Циеню, Ли Къжан и други.

„Като изключим континенталната част на Китай, Чехия е събрала най-много произведения на Ци Байшъ. Националната галерия в Прага разполага с близо 120 негови картини и много от тях са едни от най-добрите му творби от 20-те години на миналия век."

„През 20-те години чешкият художник Войтех Читил преподава в Пекин маслена живопис. Той се запознава с Ци Байшъ и от него и от търгове купува много картини. Затова сме събрали много китайски творби на художници от онова време. През петдесетте години отношенията между Чехия и Китай бяха много добри. Тогава много чешки делегации посещаваха Китай и те също купуваха или получаваха като подарък от китайските си приятели картини на съвременни китайски художници", споделя Страка с наш репортер.

През 1991 г. като студент в Карловия университет той за първи път идва в Китай. Тогавашният Пекин е съвсем различен от сегашния и няколко месечното му обучение оставя незаличима следа в съзнанието му.

„Тогава в столицата имаше малко автомобили. Много хора се придвижваха с велосипеди. Често ходех в паркове като „Бейхай" и „Ихъюан", планините и храмовете в околностите на Пекин, разбира се с колело. Тогава Китай бе относително изостанал, но населението му не бе никак малко. Големият град ми направи силно впечатление."

През 1995 г. Ири Страка завършва факултета по китайски език на Карловия университет и започва да следва китайска живопис в Централната художествена академия за изящни изкуства в Пекин, където се запознава със сегашната си съпругата Тан Кунин.

Ири Страка казва, че тя може да разкаже много.

„Той беше висок, с обръсната глава. Знаеше много за китайската живопис и история, дори повече от нас. Много му се чудехме. След това разбрахме, че той се интересува от всичко свързано с Китай. Запозна ни с много подробности за китайската история, с много материали, които не бяха популярни в нашата страна."

В Централната художествена академия за изящни изкуства Страка често взема на заем по нещо от Тан, например боя, хартия, записки и други. Те често ходят заедно на изложби и за учебни пособия. Една година те посрещат Китайската нова година в родния град на Тан в провинция Гуанси. Благодарение на общия интерес към китайската култура и живопис те стават добри приятели, а след завършването на университета се женят. След това двамата живеят в Чехия и продължават да рисуват.