„Отношенията между държавите са базирани на дружбата между народите, а дружбата между народите – на сърдечното общуване между тях." Това са думи на китайския председател Си Дзинпин, които той повтори на редица международни срещи. Една персийска поговорка гласи: „Между сърцата на хората винаги има връзка". Искрените контакти между хората са изключително важни за отношенията между държавите, докато добрите отношения между държавите предоставят неограничени възможности за взаимно опознаване. Скъпи приятели, в днешната рубрика „Културна панорама" ще споделя с вас историята на световния шампион по китайски бойни изкуства Елах Масурян от Иран и нейната китайска треньорка Пан Ян.

Неотдавна на състоялите се в Китай състезания по санда под мотото „Кунлун Файт" иранката Елах Масурян само за една минута победи своята съперничка и изненада зрителите.

„Искам да благодаря на един човек - преподавателката ми по бойни изкуства. Ако не беше тя, нямаше да успея днес. Благодаря ви, учителю! Също искам да кажа: Обичам Китай!"

Китайското име на Елах Масурян е Сяо Ай. Тя е атлет от иранския национален отбор по ушу (китайски бойни изкуства). Елах печели шампионската титла през 2011 г., 2013 г. и 2017 г. на световното първенство по ушу, а с китайската си учителка, която тя често споменава, се запознава през 2008 г. и през изминалите десет години поддържат близки връзки също като роднини.

Елах Масурян от малка се интересува от бойни изкуства и на 12 години започва да тренира санда. Но баща ѝ умира твърде рано, а майка ѝ трябва да се грижи за нея, четирите ѝ сестри и брат им. Животът става труден, но всичко това не променя силния интерес на Елах към бойните изкуства. Тя казва, че едно събитие или интерес към нещо са в състояние да променят съдбата на човек.

„Аз живея от малка в иранско село. Там никой не се занимава със спорт. Аз и сестрите ми много обичаме да гледаме филмите на Брус Ли и Джеки Чан и те събудиха интереса ни към китайските бойни изкуства. В селото разбира се никой не се занимаваше с ушу, а да не говорим за професионален треньор. За да реализираме своята мечта, ние решихме да започнем работа в град Исфахан, който се намира недалеч от селото, и в същото време да учим ушу. Но разходите за пътуването между селото и града бяха непосилни за нас. За да ги намалим, сестра ми всеки ден ходеше да тренира в града и после ми преподаваше наученото."

Въпреки трудностите Елах Масурян научава много от сестра си и на 16 години двете са приети в националния отбор по ушу. Голяма изненада за нея е, че в отбора тя се среща с треньорка, която променя изцяло живот ѝ.

Пан Ян е треньор по китайски бойни изкуства на отбора на провинция Ляоннин и е изпратена в Иран през 2008 г. Тя помни ясно деня, в който пристига там.

„Кацнахме през нощта. Техеран бе изключително красив. Още преди приземяването на самолета бях впечатлена от красотата на нощния изглед на иранската столица. Преводачката ми се казваше Захра – красиво, весело и откровено момиче. Слизайки от самолета, я намерих бързо, защото знаех, че ще бъде облечена в червено. Тя ми каза, че знае за любовта на китайците към червения цвят, който е символ на здраве и късмет. Бях силно впечатлена от нея и от нощен Техеран. Втория ден видях Техеран като древен град и ми бе трудно да свикна с храната. Първата седмица отслабнах близо 6 килограма."

Днес Елах Масурян е добра в китайските бойни изкуства. Когато постъпва в националния отбор, тя тежи едва 40 кг и е слаба не само технически, но и физически. Нейното желание е колкото може по-скоро да участва в състезания, за да спечели пари за семейството си. Тя казва:

„Една година тренирах с треньорката Пан Ян, но не ми позволиха да участва в никакво състезание. Не бях доволна, защото всеки път името ми не попадаше в списъка с участниците. Казах ѝ, че семейството ми е в лошо икономическо състояние, нуждая се от състезания и възможност да събера пари. Баща ми почина като бях малка и майка ми трябва да храни 6 души. Треньорката обаче ми каза, че още не е време да участвам в състезание, защото не съм достатъчно силна. Каза ми, че трябва да тренирам една година, за да ми предаде необходимите техники и стана по-здрава и силна. След това можеш да състезаваш, ми каза тя."

Втората година след влизането ѝ в националния отбор Елах вече може да участва в международни състезания. Но дебютът ѝ не е никак лесен. Пан Ян разказва:

„Аз държа на професионалните критерии при подбора на състезатели. Обещах пред председателя на Иранската федерация по бойни изкуства, че Елах Масурян ще има медал на първото си представяне в Канада. Още в първия рунд тя получи фрактура на крака и си помислих, че всичко е свършено. За моя изненада обаче, тя настоя да продължи и в края успя да вземе сребърен медал. Тогава участвахме с четирима ирански спортисти и спечелихме два златни и два сребърни медала."

За Пан Ян животът в Иран е съвсем различен от този в Китай. Когато пристига в Техеран, тя е на 24 години и работи там седем години, докато навършва 31 години. Може да се каже, че тя оставя младините се в близкоизточната държава. През тези седем години Елах Масурян е всеотдайна към своята треньорка. Тя казва:

„В непознатата за нея държава тя прекара седем години. Работеше всеотдайно, за да ни направи силни, докато се омъжи преди две години. Спомням си, че на световното първенство я заболя кръста, дори не можеше да върви нормално, но тя настоя да бъде оперирана чак след състезанията. В началото всички бяхме слаби и нямахме нито един златен медал от международно спортно състезание. Благодарение на Пан Ян, вече сме втори в световната ранглиста."

Нивото на иранския отбор по санда се повишава с всяка изминала година. След Азиатските игри през 2014 г. Пан Ян завършва поставените ѝ задачи в Иран и се завръща в Китай. В момента тя работи в провинция Дзилин, но нито за миг не забравя своите ученици в Иран. Тя вече може да говори персийски език и свободно да общува с иранците. Всяка година Пан Ян помага на Елах Масурян и нейните съотборници да дойдат в Китай на обучение или състезания, за да натрупат повече опит.

„Моето китайско име е Сяо Ай. Даде ми го треньорката и означава „човек, който обича". Харесвам това име и затова обичам и Китай, и китайците. За мен ушу е обич. Сега също работя като треньор. Искам да натрупам опит, за да обуча повече ирански спортисти по бойни изкуства", каза тя.

Елах Масурян вече е световен шампион по санда. Тя е известна не само в родното си село, но и в цял Иран. Според нея е вярно, че един човек може да промени съдбата на друг.

Днес историята на Елах Масурян и нейната треньорка Пан Ян продължава. Много такива обикновени, но трогателни истории, се превръщат в река на обичта между народите, съдействат за тяхното взаимно опознаване и задълбочават връзките помежду им, обогатявайки и отношенията между държавите.