Празникът „Средата на есента" е един от най-големите традиционни фестивали в Китай. Какъв е точно той? Има ли друго име? Нека заедно да разберем.

Какво представлява празникът „Средата на есента"?

Празникът „Средата на есента" се нарича още празник на есента, на август, на луната, празник на дъщерите, на обединението и др. Той е част от културата на етнос хан. Денят се пада на 15 август по китайския лунен календар и този ден съвпада със средата на есента, откъдето празникът е получил името си.

Празникът води началото си от династия Тан и набира популярност през династия Сун. По времето на династии Мин и Цин, „Средата на есента" вече се превръща в традиционен празник в страната и става също толкова известен като Китайската нова година – Пролетен празник. По онова време не само в Китай, но и в страните от Източна и Югоизточна Азия, повлияни от китайската култура, се отбелязва този празник. Особено китайците зад граница, които изпитват носталгия към родината.

На 20 май 2006 г. празникът е сред първите включен в списъка с националното нематериално културно наследство. През 2008 г. Средата на есента е определен за официален празник в страната.

Какви обичаи се спазват на празника?

1. Наблюдаване на Луната

Обичаят съществува още от древността. В древната „Книга на ритуалите" (Ли Дзи) е описана церемонията по почитане на богинята на Луната. През династия Джоу в навечерието на празника средата на есента се провеждат церемонии по посрещане на зимата и преклонение към Луната.

2. Хапване на лунни сладки (юебин)

Първоначално известните днес сладки юебин са били част от даровете, предлагани към богинята на Луната. Думата „юебин" се среща за първи път в книгата „Мън Лянлу" от династия Южна Сун. Тогава е представлявала вид пърленка във формата на диамант. Постепенно юебин се превръща в символ на семейното единство.

3. Почитане на Луната

Фигура на бога на луната се поставя под лунна светлина и се запалват свещи. Цялото семейство отдава почит, след което домакинята нарязва лунни кексчета на парченца, чиито брой е равен на членовете на семейството, включително и тези, които не присъстват на място.

4. Гледане на приливите

Обичаят е популярен в провинция Джъдзян и съществува още от времето на династия Хан. След нея се разпространява и по други места.

5. Разхождане под лунна светлина

Под ярката лунна светлина хората излизат да се разходят из улиците, с лодка по реката или се качват на високо да съзерцават Луната. В град Нанкин в миналото имало обичай в нощта на празника омъжените жени, които нямали синове, да посещават храма Фудзъ и преминават през моста там. Съществувало суеверието, че това ще ги дари с момче.

6. Игра с цветни фенери

Традицията се среща предимно в южните части на страната. Например в гр. Фуошан, провинция Гуандун, през нощта на празника градът се изпълва с различни цветни фенери: във формата на яйце, птици, животни, цветя, растения и др., на които хората се радват.