През месец май в Пекин се проведе конференция за междукултурната комуникация в Азия. Представителите на различни азиатски държави се събраха в земите на древния, но изпълнен с жизненост Китай. Взаимното споделяне на опит вече се превърна в нова тенденция. С подетата от китайския председател Си Дзинпин инициатива „Един пояс, един път" обменът и сътрудничеството между различните култури на държавите в Азия вля нова жизненост и надежда за 2/3 от населението на Земята. Различните форми на литературата и изкуството, като превода и представленията, стимулират междукултурния обмен и се превърнаха в ефективен начин за размяна на идеи между азиатските държави. Китай официално пое ролята на негов най-важен застъпник и най-силен организатор. На фона на непрекъснато променящия се свят, благодарение на взаимното споделяне на опит в сферата на културата, светът обърна поглед към Азия.

Поради различните цивилизации, култури, езици и писмености, както и продължилото векове затваряне и изолация, азиатските култури не успяха да осъществят пълноценно взаимодействие и взаимосвързаност. През последните години обаче с инициативата „Един пояс, един път" сътрудничеството между тях в сферите на икономиката, търговията и туризма се засилва. Но културният обмен все още не е достатъчно силен. Тези страни говорят и пишат на различни езици, а преводът и разпространението на класическите им в творби са доста ограничени. През последните години обаче ситуацията се променя. Съответните органи в Китай положиха усилия, за да увеличат културния обмен със съседите чрез различни начини. Подготвят се повече преводачи и в момента все по-голям брой китайски творби се превеждат на различните азиатски езици и обратното. Така азиатските народи могат да се запознаят с класическите книги на своите съседи, с тяхното народно творчество, мъдрост и естетически вкусове. Задълбоченият културен обмен е естествен канал за взаимното разбирателство и обмен между народите в Азия. Взаимното опознаване на културите и икономическата взаимна изгода заедно създават перспективи за просперитета на континента. Огромните усилия на Китай в сферата на междукултурната комуникация получиха висока оценка от народите на тези страни.

Разбира се трябва да се отбележи, че преводът на литература оказва по-дългосрочно и трайно влияние, но в процеса на работа има специфични трудности, което прави тази задача още по-тежка. Стандартът на живот и изискванията към литературата са различни във всяка азиатска държава. Увеличаването на културния обмен е невъзможно единствено чрез превода на книги. Всеобхватното отваряне на света предоставя нови възможности и предизвикателства пред него. Междукултурният диалог се превърна в начин за по-всестранен и триизмерен културен обмен между азиатските страни. Фестивалът на азиатската кухня например даде възможност на участниците в него да почувстват отблизо и лично да опитат от богатата азиатска култура. Това е иновация в международния обмен и ефективен начин за взаимното опознаване и комуникация между хората от различни страни. В рамките на Азиатския културен диалог в Пекин се проведе Културен карнавал на Азия. Артистите и младите хора от десетина азиатски държави се качиха на сцената на националния стадион, известен като „Гнездото". Комбинацията от китайски барабани, индийски танци, народни песни от Централна Азия, очарованието на Южна Азия показаха общата мечта за световна хармония. Независимо от конфликтите и различията чрез културния карнавал светът видя азиатската надежда, искрените намерения на Китай и усилията на китайското правителство и народ в организацията на мероприятието, както и опитите на Азия за взаимно споделяне на опит и обединяването на континента.

Азиатските култури безспорно предоставят на цялото човечество пример за културния обмен. На територията на Азия от дълги години съвместно съществуват големи и малки държави, традиция и съвременност и различни култури, които се приобщават и стимулират. Като представител на азиатската култура, китайската е преминала през различни трудности и изпитания. През новата епоха обаче тя демонстрира силна жизненост.

Културното разнообразие в света е огромно. Всяка държава и нация притежават различни социални системи, морални ценности, пътища за развитие, исторически традиции, религиозни вярвания и културен фон. Това е неизбежен резултат от историческото развитие. По време на династия Западна Хан пътешествието на Джан Циен на Запад стимулира първия досег между културите на Изтока и Запада, което в голяма степен обогатява китайската цивилизация.

Културите са равноправни. Всяка държава е с различна територия. Някои са големи, други малки, но значението на културите им не може да се разделя. Всяка нация има право да се гордее със своята уникална култура.

С напредването на глобализацията създаването на новия международен културен ред се превръща във все по-голяма необходимост. Той трябва да е базиран на взаимното уважение, споделяне на опит и знания, както и общия просперитет да съвпада с духовната основа в изграждането на общността на споделената съдба и да е от полза за създаването на база за стойностите. Днес Китай трябва да даде своя принос за изграждането на новия международен културен ред в следните три аспекта. Първо, да се стимулира създаването на основни критерии за международните културни отношения. В момента Китай трябва да насърчи установяването на закони относно „културния суверенитет" от различните страни по света, а равноправното взаимодействие да бъде основен критерий в международните културни отношения. Многообразието и съвместното съществуване трябва да са целева структура за развитието на културите по света, с което да се създаде идейна основа за изграждането на новия международен културен ред. Второ, трябва да се нормализира международната търговия с културни продукти. В днешния свят културната индустрия се развива бурно, а мащабите на съответния пазар растат. Развитите държава вече са се превърнали в изходна точка за световните културни продукти и заемат основно място в международната търговия с тях. Това изисква по-силна защита на световното културно разнообразие, както и стремеж към открита, справедлива, хармонична и прозрачна многостранна система в търговията в тази сфера. Трето, трябва да се стимулира реформата на порядъка в международната комуникация. От началото на 21-ви век различните медии играят все по-важна роля в междукултурната комуникация. Поради силните си способности в сферата, развитите държави заемат абсолютно господство в международната комуникационна структура, а заради сравнително изостаналите информационни технологии медиите на развиващите се страни са ограничени в много аспекти. Поради тази причина тяхната позиция е сравнително слаба в международното обществено мнение и външната комуникация. Затова Китай трябва да даде своя принос за увеличаване на взаимното разбирателство между народите по света, стимулирайки създаването на нов обективен, справедлив и балансиран световен ред в комуникацията. В същото време е необходимо да се усвои начинът на мислене на другите култури относно бъдещата съдба на човечеството, за да може непрекъснато да се допълва и обновява идеята за общност на споделената съдба. Трябва да се увеличат инвестициите в културната индустрия, да се задълбочи реформата на културната система, на практика да се повишат силите за производството, управлението и разпространението на културните и информационни продукти, да се усъвършенстват съответните културни елементи, сред които индустриалната, пазарна и политическа системи и тази за управлението.

Културите са приобщаващи. Азиатските и китайска култури ни показват, че защитата на световния мир и съвместното обсъждане на развитието на човечеството трябва да се води далновидно и с „толерантно сърце".